Каква е тази фондация, с която сте се захванали с Ангелина в момента?

М: Това е нещо, по което работя сериозно.

Искаме да направим спортно развлекателна академия за деца, която да е абсолютно адаптирана и достъпна и за деца с увреждания и специални нужди. “Академия за супергерои“. Спортът е най-добрият начин човек да се интегрира. Аз съм пример за това.

Решихме да създадем сдружение, което да събере средства, за да може академията да стане реалност. В чужбина има много такива, при нас все още няма. Плановете са да е нещо голямо, без да се пестят средства или да има компромиси в реализацията. Искам да докажа на обществото, че децата с увреждания могат да правят нещата като всички останали. И мото съм измислил: „Виж ме какво мога, а не какво не мога да направя“. Ще ползват базата и здрави деца, иска ми се да работим срещу това разделение на едните деца от другите. Те са еднакви. И са деца.

А: Искаме да изкормим думи като “инвалид”, защото тя е обидна.

Какво ти е неприятно да чуваш за себе си?

М: Инвалид. От английски това означава „невалиден“, „неработещ“, „грешка в системата“. Това хубаво ли е? А го чуваме дори по новините.

А с коя дума трябва да се замести? Какво не те обижда?

М: Човек с увреждания. Но на първо място си човек.

Няколко часа след интервюто получавам снимка от Ангелина. Същият следобед Михаил е купил пръстен и ѝ е предложил брак. Надявам се силно да е казала три пъти „да“ за щастие и след няколко години в Токио да маха от трибуните на своя синеок шампион.

Всички останали истории може да откриете на www.untaggable.bg