М: Ще ти дам един съвсем малък пример, сещам се, защото сега сме на морето. Преди погледите на хората на плажа доста ме притесняваха. Ходех с протезите, (които тежат доста) и с тениска. Но откакто съм с Ангелина, нещата се промениха. Имам усещането, че ме пази. Сега ходя без протези и без тениска.
М: Да, но аз не ги гледам. Децата отбелязват, но не го правят с лошо. На едни мои познати детето ме пита какво ми се е случило и аз му казах, че съм се бил с един тигър в една джунгла. После ми казаха, че то разказвало на всичките си приятелчета, че познава Тарзан.
А: Моето момче е на 5 години и в началото не забелязваше изобщо, че Михаил е с протези.
М: Те и големи хора не го виждат това.
Веднъж си пазарувах в един магазин и помолих продавачката да ми помогне да прибера покупките в плика, а тя ме попита: „Ти ръце нямаш ли!?“ И аз отговорих: „Ами, не, нямам!”
Много се притесни. Гледам на тези неща с чувство за хумор. И аз бих погледнал някой по-различен на улицата. Но честно да ти кажа, това че съм без ръце, изобщо не е водещо в живота ми.
А: Дори и аз често забравям. Понякога вкъщи го карам да свърши нещо, което би трябвало да направя аз. Той, например, настоява да чисти и го прави по-добре от мен. А иначе, когато синът ми го видя за първи път без протези, беше един ден, когато аз, предполагайки, че тази протеза хич не е лека и Михаил трябва да си почива от нея от време на време, му казах да я махне. Той го направи и Гого дойде при мен и ми каза: „Мамо, моля те, кажи му да си сложи протезата, защото така го боли“. Обяснихме му, че го боли повече, когато е с протезата и той спря да обръща внимание на това.
М: Често водя мотивационни лекции. Освен пред възрастни, го правя и пред деца.
М: „Ти робот ли си?“ И аз им казвам: „Железният човек от филмите знаете ли го? Той ми я направи тая ръка“. И те остават много впечатлени. Децата, които срещам, са от домове за деца, лишени от родителски грижи.