Запознах се с него преди 2-3 години. Вече беше параолимпиец, но все още не беше толкова медийно популярен. Спомням си, тогава ме удиви неговата откровеност и лекотата, с която общуваше. Защото, нали знаете – с хора, претърпели инциденти като неговия (когато е на 14 години електрическа дъга се отделя от трансформатор с напрежение 20 000 волта и вследствие на инцидента губи и двете си ръце. В момента е на 25, има 3 световни титли на скок дължина, 8 поправки на европейския рекорд и към днешна дата е една от надеждите ни в параолимпийския спорт), човек винаги е внимателен. Подбира думите, жестовете си. Още по време на първия ни разговор обаче разбрах, че няма за какво да „внимавам“. Защото той няма нищо за криене. А пък има много, с което да се гордее.

Михаил Христов в Интервюто. 

Защо не си на Олимпиадата в Рио?

Не успях да отида на Параолимпийските игри в Рио, но не поради моя вина. За България има определен брой квоти и те се разпределиха между състезателите, гледаше се кой е с по-предно класиране. Квотите за България бяха само 6. Аз взех сребърен медал на Европейското първенство и смятах, че той ще е достатъчен за игрите, но ето че сега съм в активна почивка.

Казваш го малко все едно не ти пука, но не може да е така…

За всеки спортист Олимпийските игри са върха в тяхната кариера, често след тях дори спират състезателна дейност. За мен това е стъпка нагоре. Ще чакам до Токио 2020. Пропуснах миналите игри в Лондон, сега и тези в Рио, може би пък късметът ми е в Токио.

Сега на колко си?

На 25.

Значи имаш време.

В нашия спорт активно може да се състезава до 35 години, така че мога да се явя и на по-следващата олимпиада. Стига да съм здрав.

Кога си се чувствал най-силен, най във форма?

По време на важни състезания. На треньорите днес това им е задачата – да вкарат тялото в състезателен режим около седмица преди голям спортен форум и тогава сме доста силни.

Щеше ли да си спортист ако не се беше случило това с ръцете ти?

Като малък винаги съм мечтал да се занимавам със спорт, а след инцидента започнах да се занимавам активно с щанги, което ми помогна за леката атлетика. Имах намерение да ставам полицай, после журналист, накрая остана само правото, което в момента завършвам. Не съм сигурен дали ще го практикувам, защото съм динамичен човек, но и това е един урок за мен.