Митко Павлов, който един ден ще отвори бар и тогава с нас е свършено

Митко Павлов, който един ден ще отвори бар и тогава с нас е свършено

9 януари ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Много хора го правят, но след първата година се местят при актьорите.

Тогава Снежина Танковска водеше клас и след първата година ми предложи да се преместя, но аз отказах. Ако нещо не е станало от раз, не го правя.

Така ли си и с хората? Ако не се харесате от първия път, се отказваш?

Да. И в работата съм така.

В телевизията добре ти тръгна. Започна с „10-те най“ и после наводни ефира.

Не го мислих да стане така, така се случи. Тогава като форма и съдържание в телевизиите имаше много по-интересни неща. Аз работех с Иван и Андрей, а когато имаш продуценти зад гърба си, е много лесно. После, когато те отидоха в Нова, аз останах в bTV като фрийлансър и поех „Денсинг старс.“

Трудно ли ти беше да се разделиш с тях? Вие бяхте и приятели…

Беше емоционално. Не сме го изговаряли така очи в очи. Не сме се и виждали оттогава на лични срещи, само сме се засичали. Но май не сме си разваляли отношенията.

След това последваха Форт Боярд, сутрешният блок… Кога реши, че ще си дадеш пауза? Или телевизията ти „даде пауза“?

След сутрешния реших, че ще се махна за неопределено време, защото сгреших. Направихме едно онлайн радио, което не тръгна. После дойде „Комисията Павлов“ в ТВ7. Две години и половина продължи.

Това ли бяха най-силните ти години в телевизията?

Те още не са дошли. Late show трябва да има.

А има ли пазар за late show?

Не. Ходим да говорим с някакви програмни директори, да речем и се оказва, че не става.

Защо тогава толкова много го искаш?

Защото много, много ми се прави. Като лично предизвикателство нещо.

Тогава беше ли те яд, че вечерното ти шоу в ТВ7 приключи?

Аз съм свикнал на неща, които приключват.

Знаеш, тук телевизиите си решават от днес за утре и не става дума дори за неустойки, а за олигофренични програмни решения, които се основават предимно на екселски таблици.

И това не е мрънкане, така стоят нещата в търговските телевизии. Но да, яд ме беше.

Как се промени според теб телевизията от времето, когато стартира с „10-най“ досега?

Преди имаше повече разнообразие. Продуцентите рискуваха повече, а аудиторията беше малко по-мислеща и изискваща.

Социалните мрежи промениха ли телевизията? И по-скоро, на телевизиите според теб дреме ли им от коментарите в социалните мрежи за това как да си вършат работата?

Не, защо да им дреме? Дреме му на човека, който чете коментарите под собствения си лик.

Аз отдавна спрях да го правя, спрях да чета този хейт.

Разбирам, че много хора няма какво да правят или имат ужасни проблеми в личния си или в професионалния живот, или просто са на 12 и в тези социални мрежи, в интернет, намират прекрасно място, в което да се доближат до някого, когото харесват и да го нахейтват както трябва.

Съгласна съм. Но понякога социалните мрежи доста агресивно навлизат в личното ни пространство. Има много песни например, които няма как да чуя, но когато ги постнат 100 души от френлистата ми, дори само за да им се подиграват, аз ги слушам. Като Дупарата например. И остави ме мен, но и децата ги слушат. И на някой може да вземе да му хареса.

Да, ама мен това не ме засяга. Навремето ти предпочиташе да слушаш Ъпсурт, а не Лейди Би, нали? То е въпрос на вкус. А това момиче Гери Никол… Първо трябва да набиеш баща му, а детето да го прибереш вкъщи, да го изкъпеш, да го преоблечеш, да му пуснеш малко Дискавъри и да си ляга с топло мляко.

Колко пъти са те цензурирали като радиоводещ?

Никога. Наскоро имах акт от СЕМ заради конкретни неща, извадени от текст, който, слава богу, не влезе в действие. Иначе като нормален човек знаеш горе-долу къде са ти границите спрямо медията и часовия пояс, в който работиш.

Имаш ли конкуренция сутрин?

Ами то май друго one man show сутрин няма. И не мога да ти кажа как е „конкуренцията“, защото „тя“ е на работа, когато и аз съм на работа. А май съм отсъствал само два пъти – веднъж бях с шарка и веднъж, когато се роди детето на сестра ми – тогава бях много зле просто.

Кога ги остави тези сутрини зад себе си, тези със „много злето“?

След 2009-2011. Омръзна ми просто излизането вечер, защото започнаха да се преповтарят хора, лица, места, събития. За толкова години научаваш как се забавлява всеки, как се напива… Всичко. По едно време например бягах в Пловдив и в Бургас. На ергенлък (смее се).

Сега липсва ли ти това време?

То е същото, просто ужасно разредено. А най-хубавото е, че нашите приятели вече имат заведения. Не се налага ние да ходим в „чужди“ и това много помага.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино