Ти хич ли не се интересуваш от политика?

Интересувам се, в час съм, но само като гласоподавател. Или ако някои хора са ми интересни, ги следя.

Но когато си момче на 20-30 години, както някои сутрешни водещи и ти идва бивш министър на енергетиката или хирург, как говориш с него? Как си му на нивото? Абсолютно невъзможно.

Не става, седиш там и нещо разсъждаваш. Да не говорим за въпросите… Само преди два часа друг водещ попита майка на загинало дете: „Как се почувствахте, когато това се случи?“ Това е неадекватно, бих му зашил един шамар. Или прословутият репортерски въпрос, задаван на чужденец, току що кацнал на летище София: „Как се чувствате в България?“ Как да се чувства бе, той току що кацна!

Хората нямат практическа подготовка. Аз съм завършила ФЖМК, но всичко, което знам за професията, научих в работата. Не мога да разбера въпрос на практика ли е, на вътрешна интелигентност ли, на лошото ни образование ли…

Понякога е просто тъпота. Това с интервютата е занаят. Когато правех вечерното шоу в ТВ7, с редакторката Марта имах жестоки спорове и то главно през слушалката, защото тя ме караше да питам някакви неща, а аз понякога доста се притеснявах. Искаше да съм по-директен, а аз не мога да ровичкам така. Пък и накъде ще поведеш разговора, си е изкуство, занаят.

Къде беше твоята школа, откъде „открадна“ занаята?

От радиото. Един ден ми се обади Марто Димитров (ние сме съученици с него), той сега бачка в рекламата, но тогава работеше за Мартин Захариев и ми каза: „Ела да правим едно сутрешно шоу“ и аз казах: „Ами добре“. И така попаднах в Ретро Радио.

Нищо ли не научи в НАТФИЗ? Нали там си завършил “Публична реч”?

Повечето неща, които се учат тук, имат общо с теорията, а не с практиката, знаеш. Там може би се научих да не се притеснявам, когато съм сред хора и къде да си държа ръцете пред аудитория.

Много хора се чудят какво да правят с ръцете си в ефир. Издай тази тайна – къде да си държим ръцете, когато сме в ефир?

Където ни е удобно. Само не в джобовете и отзад.

Супер! За колко – 4-5 години – висше научи къде да си държиш ръцете пред публика? Не е малко.

В България висшето образование може да е един голям трамплин към общата култура, но само ако ти желаеш да се възползваш. Иначе аз исках да уча кинорежисура във ВИТИЗ, но нямах висока диплома от училище, а такава се изискваше. Изкарах тройка на матурата по история и леко си провалих дипломата. Та, реших да кандидатствам “Актьорско майсторство”, защото ми се стори лесно. Подготвих се и когато си подавах документите, видях че за тази такса и с оценките от тези изпити плюс още един, мога да кандидатствам и “Публична реч”. Видя ми се далавера и реших да го цъкна и него. И така стана.