Естествено, че е по-добра. Майка ми е един от артистите с международно значение за това изкуство. Даже се опасявам, че в България малко се знае за това, което тя беше, докато пееше най-важните роли по най-големите сцени на света. Да не говорим, че българският манталитет вечно да подценяваш успехите на другите, да подлагаш на съмнение, да нямаш респект към големите имена, вече изби тавана на търпимостта. Майка ми е огромен артист с много специален глас, с уникална харизма, с огромна енергия и винаги е била страшно секси. Истинска дива. Аз не мога, а и не изпитвам нуждата да се меря с нея- иначе трябваше да се побъркам от болни амбиции и комплекси. Аз съм едно щастливо дете на родителите си- нямам комплекси от тях, само се гордея. Всеки си върви по своя път, със своя си талант и своето си темпо, а и е много рано и доста вредно да се правят предположения докъде ще стигна аз.
Ма те нейните винаги са брутални, ма аз не мога да ѝ се сърдя. Първо, защото тя има много смешен, хашлашки изказ с уникално чувство за хумор и второ, защото от нея знам, че „който те обича- те критикува“.Така че съм доволна, че непрекъснато съм под обстрел. Тя освен всичко друго е и мой учител. Откакто прекрати кариерата си и се върна за постоянно в България, тя преподава и това, което съм, го дължа на нея – и заради гените, и заради съветите, и най-вече заради бруталните критики. Ето, веднъж ми каза, че като пея гледам като “бито дете, което гълта таралежи“.
Свикват.
Да. Някои дори са много горди, все едно си имат някаква супер екстравагантна джиджавка вкъщи.
„Пепеляшка“ от Росини, Амнерис в „Аида“- роли за мецосопран. Бих изпяла така, за лично удоволствие една „Турандот“, ма ще трябва да ме изнесат на носилка от сцената след това. Никога няма да бъде роля за моя глас. Надявам се след години като узрея да изпея Дездемона в „Отело“, Ан Болейн, Елвира в „Ернани“. Ма аз имам късмет, за моя вид глас са написани най-хубавите роли- всички мацки, които полудяват накрая.