Какво още е типично за хората, които посещават клубовете у нас?

Това, което се забелязва все още като недостатък е, че все още се ходи „на сигурно”, тоест на нещо познато, вместо да видиш нова, не особено популярна или чужда банда.

Каква е публиката на вашите клубове?

Тъй като събитията са доста разнообразни, те са отворени за различни потребители, както и бихме искали, тъй като клубът е в центъра на София. Основната възрастова група е между 20-40 години, наравно мъже и жени.

Идват ли много чужденци?

Да, много. Често над 50-60%. Имаме създаден цял отдел, който е насочен само към работа с чужденци. В екипа ни даже присъства барман, който е от Брайтън и комуникира единствено на английски. Нормално е, ние сме част от Европа. Градът става все по-космополитен. Още по-смело твърдение – много от нещата тук се случват по изненадващо по-добър начин в сравнение с други европейски дестинации, известни с нощния си живот. Чужденците откриват колко приятен и разнообразен може да бъде той в нашата столица, колко са добри обслужването и отношението към детайла, и то на фона на ниските все още цени. А и престъпността в нощна София е ниска, дори незабележима. Не съм запознат какво е виждането и има ли стратегия в тази посока на общинско ниво, но моите наблюдения са, че в клубовете и баровете се справяме повече от добре и успяваме да оставим приятни впечатления сред гостите на града.

Знаеш ли какво ми прави впечатление в нашите клубове? Българите, момчетата, не танцуват…

Така е. Но не и при нас. Нещата бяха поставени концептуално още при самото откриване – когато чуеш Arctic Monkeys (през 2014-а все още не бяха дотам разпознаваеми за широката аудитория) и видиш 500 души, на които им харесва и отгоре на всичкото танцуват, малко по-малко се увличаш и ти. Това е и разликата между българите и чужденците. Когато дойдат чужденци, може и да са само мъже, 20 души, но си правят купона, не се интересуват кой е в клуба, пълно ли е, празно ли е, кой ги гледа, кой не ги гледа… И още от началото най-яките комплименти, които сме получавали, са били „Тук не е като в България“ и „Абе, тук много се танцува!“.

Какво правите с агресивните клиенти?

Каквото е нормално – съветваме ги да се държат по-уравновесено или когато се налага, ги приканваме учтиво да напуснат клуба в съответния момент. Ако говорим за редовен клиент, обикновено следващия път се извинява, коментираме заедно ситуацията и отново е добре дошъл. Не толерираме рецидиви обаче. Но много, много рядко имаме подобни ситуации с прояви на агресивно поведение. Тогава или човекът разбира, че това място не е за него и тотално спира да го посещава, или коригира държанието си към приемливо.

Колко често ти пада гласът и това част от работата ти ли е?

Често, но аз съм предразположен, не е само от надвикването нощем. Но и то помага.