А на теб какво ти развинтва въображението?

Аз сама си го развинтвам във всичко. Понякога дори си се хващам как сама си се смея. Преди си се поспирах, а сега вече голям смях настана. Масов, вътрешен мой смях.

Връщам те на другото „развинтено“ място – „Спартакус“.

Да, дойде Сашо Андонов, и каза, че ставам за модел. А аз бях с много черна къса коса, с много черен грим, ходех с черно дълго палто….абе, не ставах за модел, бях много хард за това. Обаче изведнъж се оказа, че самата аз бях попаднала в някаква ниша и си я запълвах тази ниша. Беше много приятно, защото рязко започнах да пътувам. И изкарвах пари, а за една студентка, това е супер. Особено, като започнах да изкарвам наистина добри пари. Това, което хората не знаят за моделките е, че те наистина много работят, и са подложени на доста гадно напрежение. Трябва винаги да си във форма и там е много сериозен натиск и напрежение. А сега е още по-хард.

Кога се пенсионира?

Раничко, на мен доста бързо ми омръзна, а и аз се омъжих. И ми се стори странно в един момент да съм женена и да търча по някакви кастинги. Като го съпоставих във вижданията си – аз съм една женена жена на 25, пък ходя по кастинги. А моят кастинг си беше свършил, в мига, в който си намерих половинка.

Има момичета, които са доста амбициозни финансово в тези кастинги.

Има си жени, които са така устроени. Те влизат веднага в такава схема. Аз не мога така, просто не мога. Ако някоя жена е ок, да си позволи да живее в компромис, значи тя е по-широко скроена от мен. Аз не мога така. За мен няма ли поносимост и някаква синергия между двама душа, не могат ли да се погледнат и да се разберат за какво мълчат в момента, никакъв шанс няма. Не ме интересува нищо. Аз мога и в колиба, и в дворец да живея. Въпреки, че имам стремеж, искам да съм сред красиви неща. Харесвам да ми е красиво, но мисля, че имам проблем, мисля, че аз сама трябва да си ги доставя тези неща. Ако това е проблем.

Лесно ли е сама да си ги доставяш тези неща?

В едно такова ежедневие е много трудно. Защото постоянно виждаме примери как много лесно се получават неща по онзи начин. Но те така си идват и така си отиват. Моделите много бързо се подменят. Човек се насища бързо, особено ако нещо няма съдържание. Ако нещо или някой се държи на тънък лед, бързо се пропада. А и няма нужда, много е изморително. Въпреки, че който го може, нека си го практикува, явно и там си има правила. Не е леко, там от сутрин до вечер се случват някакви неща, свързани с това да припокриваш определени очаквания и то не твои. Лошото е, че тези хора започват много да си приличат и индивидуалността изчезва. И аз виждам много резки крайности. Които много объркват хората. Защото виждаме много приготвени и направени жени, с много изкуствени неща по тях. И сега изведнъж се появява новата мода, в която всички са много хипи и естествени и куул и какво правим? Как разчистваме всичките тези, старите неща и ставаме изведнъж много невинни? Като тази в „50 нюанса“ – девствена и изведнъж се оказва в Червената стая.

Дразнят ли те подобни трансформации?

Просто не ме интересуват. Изобщо. Разбирам ги, приемам ги. Рядко ме ядосват. За моя вкус не ме интересуват, аз си имам критерий – нещо разтреперва ли ми душата, става ли ми приятно, пълно и леко, значи е красиво. Каквото и да е то. Но когато усетя и малка нотка на фалш, аз съм дотам, независимо колко красиво е нещо. И в хората, и в отношенията, и в емоциите, и в работата дори. Което е голям проблем. Аз правя всичко възможно, за да избирам варианти да работя с хора, с които ми е приятно.