Няма такова нещо.
Спалнята ми, бели романтични мебели, прасковени стени, виждам зеленината навън и чувам птиците да пеят.
Важно е човек да намира време за ваканция, за пълно изключване! Аз толкова обичам онова, което правя, че и ден не може да мине без да мисля за операта. Пристрастена съм!
Да не се интересувам от хорското мнение. Да вървя напред, независимо от всичко. Да се гордея с положителните си качества.
Проблемът е, че в днешно време всичко е направено така, че да мърдаме все по-малко мозъците си. А операта иска отворени сетива, провокира мислене и емоции… А не само младите, но хората като цяло, като че ги мързи да чувстват и да мислят. И все пак, аз виждам много млади хора в претъпканите оперни салони.
За всички!
Със звучен смях, разбира се!