Как изглеждаше тогава вашето представление?

Мария С.: Като стенд ъп комеди на една луда жена, която седи и говори някакви неща на публиката, а между тези неща има филмова музика, която Мария изпълнява и ние двете много харесваме.

Мария К.: Да, музиката, която аз правя, е много близка до филмовата.

Мария С.: А пък моят живот си е един филм, така че ми е необходима музикална подложка. И Мария го озвучи много добре този филм. Точно това се случи тогава на „Музикални метафори“ – всички филми, в които се бях вкарала преди това (а те не бяха малко), Мария ги озвучи. А аз бях онзи стенд ъп или по-точно сит даун комедиант, който разказваше някакви неща. Дори се осмелих да изпея две песни и щях да умра от притеснение. Обаче пък беше най-голямото преодоляване на огромен страх.

Какво изпя?

Мария С.: Една песен на Марлене Дитрих „Fall in love again“, която много обичам и харесвам, малко дори се припознавам в нея. За една много силна жена под светлините на прожекторите, но с крехко и чупливо сърце, което иска любов. Всички искаме любов.

Звучи ми като нещо по-скоро за 14 февруари? Защо избрахте 28-ми?

Мария К.: През януари Мария беше в САЩ и аз просто й пратих съобщение, че на 28 февруари имаме концерт, на нейния рожден ден.

Мария С.: И аз полудях! Бях в Ню Йорк, в МОМА, и казвам: „Край! Имаме ли дата, значи трябва да го направим!”. Винаги съм голяма паника, докато не стъпя на сцената. Тогава нещо става. В началото се дърпам, страх ме е, не виждам смисъл…

Мария К.: Мария обича да казва „Това ако не е гениално, не виждам смисъл да го правим!”

Мария С.: А тя ми отговоря: „Току що Не ме нарече гениална ли?“ И аз какво да кажа… Пък и на 28-ми нямам просто рожден ден. Ставам на 40 и мисля да вляза с шут в тях.

Ще пееш ли отново?

Мария С.: Да, въпреки че в началото имах страхотен проблем с пеенето. Познавам прекрасни певци, на които ужасно се възхищавам и ме беше страх да пристъпя в тази сфера. Мислех си, че трябва да бъда музикант, за да пея. Но после разбрах, че аз съм артист и трябва да го изпълня като артист. И това ми даде страшна лекота. А пък имам и Мария до себе си, която си е професионалист.

Мария К.: Ние винаги сме търсили този контраст. Това, което ни прави хомогенни, е от една страна, моята организираност, точност, дисциплина. Аз съм пианист и съм свикнала да репетирам, да съм подготвена до най-малкия детайл. И от друга страна – Мария, която е супер хаос и е царица на импровизацията. И този контраст дава резултат. Сблъсъкът между тези два свята създава синергия и се превръща в трети свят.

Какви хора ви харесват така в комплект? Таргетирате ли аудиторията?

Мария С.: Никога не съм могла да определя какви хора ме харесват. Нали знаеш как телевизиите определят таргета? Е, аз не мога. Иначе публиката тук чака нещо да бъде потвърдено или напълно отречено, за да стане или не стане част от него. Не е експериментатор. Като казвам „публиката“, включвам и себе си. И аз съм така. Но пък ако някой човек ми е интересен, ще отида да видя какво е направил, нямам нужда от референции. И не обичам такива натрапчиви PR внушения как нещо е уникално, единствено, страхотно и неповторимо. Какво му е толкова невероятното?! Има човек и неговото преживяване на сцената. И когато този човек ти е интересен или са ти интересни тези две Марии, знаеш едната какво прави, знаеш и другата какво прави, сега можеш да ги видиш какво правят двете заедно.

Мария К.: И нещо друго – повечето от нещата се случват тук, в София, но на мен ми се иска да го направим и в други градове, защото мисля, че и там ще има кой да пожелае да го види. Затова избрахме формат, който може да пътува. Този път ще имаме и стрийминг в YouTube, който може да се гледа, така че хората ще се ориентират горе-долу какво се случва.