Често съм чувала хората да казват за някое дете: „Какви дълги пръсти имаш, само за пиано.“ Та, трябва ли да са ти дълги пръстите, за да станеш пианист или се издължават като свириш на пиано?

Това с дългите пръсти е ген. Или имаш, или нямаш. И спокойно, има и страхотни пианисти с къси пръсти. Свиренето на пиано може и да не ти дава дълги пръсти, но ти дава добра стойка, развива мултитаскинг възможностите ти. Да движиш ръцете си и краката едновременно и независимо, а в това време да следиш ноти, е особено умение, което развива мозъка. Да не говорим за музикалната култура. Така че при всички случаи си струва, дори детето да не е с дълги пръсти.

Виждала съм те на концерти – винаги  си с много красиви дълги рокли. Какво можем да открием в гардероба ти?

Може би защото на концерти излизам винаги с много официални, тежки, дълги рокли, в ежедневието си обичам да ходя с кубинки, маратонки, по-контрастно. Обичам много да спортувам и това допринася за стила ми.

Така ли? Мислех, че на музикантите им е строго забранен спорта. И ски ли караш?

Като малка не ми разрешаваха да карам ски, но в по-зряла възраст реших да се науча и съм много щастлива, че успях. Вече няма кой да ме спре, толкова ми харесва. Другият спорт, с който се занимавам непрофесионално (но напоследък по-професионално), е плажният тенис. Казвам непрофесионално, защото започнах на шега, но миналата година участвах на световно в Москва.

Хахаха, наистина ли?!

Да, с моята партньорка Диди играхме там. Не ме питай докъде стигнахме (смее се). На световно ходят най-добрите, а тук дори доскоро нямаше зала или балон, в който да играем през зимата. Този спорт у нас тепърва се развива и сме много малко, особено жените. Най-добрите се броим на пръстите на едната ръка.

Следя те в социалните мрежи и ми е много симпатично, че не изказваш мнение по всякакви политически и социални въпроси. За мен това стана някаква ценност.

Вместо да говоря, предпочитам да правя нещата. Ако всеки прави добре нещата в своята сфера, той ще допринесе повече на обществото, отколкото ако говори за неща, за които не е наясно. Както и с този албум – това не е комерсиална музика. Целта му е освен да ме развие като личност и композитор, да допринесе за нашето общество, защото е класическа музика, която ще остане във времето. Току виж и хората в моя бранш са й обърнали внимание и са я оценили. Това ми е болна тема – че младите музиканти, които са се обърнали към съвременните технологии, са подценявани у нас. Един вид са загърбили високото изкуство. А моето мнение е, че с такива проекти можеш да достигнеш до много повече млади хора. Трябва да намираш подхода, защото поколенията се променят, вкусът се променя. В момента има изследване, че все повече млади хора се връщат към класическата музика, за да избягат от общия шум. И неслучайно работят толкова съвременни млади композитори.

И последно – колко често си чувала за жени композитори?  Рядко, нали? Не, защото е нямало. Винаги са оставали малко на заден план преди, но сега нещата се променят и има страхотни жени композитори, дори българки. Добринка Табакова например. И това е чудесно и трябва да се говори за него. Жените имат една по-различна сензитивност от мъжете и тя също си заслужава да й бъде обърнато внимание.

Може да проследите всичко от Hearteclipe до този момент ТУК, да го чуете в Spotify и да научите повече за Мария и нейната музика в сайта ѝ.