Не следя световната сцена на съвременна класика, но в България май няма артист, подобен на теб – следя те още от проектите ти с Мария Силвестър и Пламена Гиргинова. Ти изваждаш класиката извън обичайното.

Тъй като следя колегите в чужбина, скромно или нескромно винаги съм се гордяла, че имам нюх за проектите, които правя тук. Точно ги започвам и те стават световна тенденция. Не са копие, не е нещо, което съм видяла или чула. След тях се създадоха много подобни, но аз съм била една от първите в международно отношение. Музиката, която правя сега, не е толкова позната в България и може би е малко трудно да се възприеме за норма. Засега.

Каза, че всеки артист трябва да умее да насочва посланието си. Твоето, с този проект, към кого е насочено?

До колкото повече хора стигне, толкова по-добре. Радвам се ако хората, до които достигне, са сензитивни и получат същото усещане, което аз съм имала, като съм го правила. И ми е важна обратната връзка. Малко са хората, които дават обратна връзка за това как им въздейства музиката. А то е много важно за един артист, за да знае как да работи, как да продължи по-нататък. И аз определено много ценя хората да могат да реагират на това, което се случва, а не да го приемат като част от пейзажа.

Кои твои проекти са имали най-силен ефект, най-голяма реакция?

Донякъде най-добър ефект дава, когато качвам видеа, на които съм и аз. Но реших да провокирам още повече публиката и визуализациите към този албум са доста абстрактни и аз не присъствам. Не искам да отклонявам вниманието от музиката, не искам публиката да я приема само като фон.

Ти си хубаво момиче. Какво обикновено те питат мъжете, щом разберат, че свириш на пиано?

Питали са ме дори: „Ок, свириш на пиано, а какво работиш?“. Всякакви смешки е имало около пианото. Но винаги са добронамерени.