Другата ти любима храна е морската, само от снимките ти ми се прияждат дори риби, които иначе не обичам особено. Освен това ти ги чистиш сама и често ставаме свидетели (чрез фотографиите ти) на това, което намираш в стомаха им. Кои са най-интересните неща, които си откривала там?

Любовта ми към рибата и морските деликатеси като храна е голяма. Може би, защото не ям друго месо и там намирам разнообразие и удоволствие. Обичам да ловя риба – речна с въдица или морска с харпун – имам тръпка. Да видиш с какво се храни храната ти е важно, защото това определя качеството до голяма степен. Интересно откритие беше за мен цяла кука с хубаво качество, а на нея пипало от октопод като стръв – което извадих от една голяма синегрида. Доказателство, че рибата ми е от въдичарски улов, които е най-устойчив.

Да предположим, че очакваш да ти гостуват 20 души на село. През май, да речем. Какво ще им приготвиш?

Този въпрос ме вълнува толкова много, защото това е моя мечта. Ще започна своето диво меню със свежи салати с първите крехки зелени чудеса от нашата градина и домашен квасен хляб с домашно масло. За предястие вариация на охлюви по бургундски, но по родопски – за по авантюристичните гости, защото тук имаме по-добри дори от френските такива. Като първо ястие – богато ризото с майска гъба и челядинки, коприва, и билки, а за основно бих предложила дива балканска пъстърва от реките около нас, с билки и нашия пролетен грах . За десерт отдаваме почит на великолепен мед от наши кошери, които от тази година ще отглеждаме, който интерпретирам в меден блат, нежен крем с яйца от кокошките, които обиколят ливадата, с аромат на бъз, който точно е в разгара на цъфтежа си навсякъде около нас и пчелен прашец, защото освен флоралната нотка, която придава на храната – той е и изключително полезен, което прави десерта истински здравословен.

Знам, че се храниш със сезонни зеленчуци. Не са ли малко скучни през зимата? Какво най-често приготвяш сега?

На пръв поглед сезонното хранене може да изглеждат скучно през някои годишни времена, зная, но всъщност от него идва истинското разнообразие. Иначе си получава едно целогодишно ядене на домати и авокадо. В кухнята ми буквално има различни продукти всеки месец от годината и това е толкова забавно. Опитвам да се вдъхновявам постоянно. През зимата имаме така нареченото лято в буркани, което носи уют. Правя си зимнина – тази година с най-добрата ми приятелка затворихме близо 200 буркана за един ден. И смятаме да го превърнем в ежегодна бурканиада. Отделно всички прекрасни кореноплодни- картофи, батати, моркови, пащърнак, цвекло, ряпа, земна ябълка, зелени листни зеленчуци, ябълки, круши за ароматни десерти, цитруси, ядки, тикви, присъстват още варивата – зрял боб, нахут. Определено разбрах, че е въпрос на въображение.

Почти не изхвърляш храна. Това ме изумява. Понякога ме хваща срам колко много храна изхвърляме вкъщи. Как успяваш да планираш толкова добре покупките и готвенето, за да не попада нищо в кофата за боклук?

Не планирам толкова добре самите покупки, колкото просто пазарувам толкова отбрано, че нямам проблем да оползотворявам всичко нужно. А и експериментирам – гордея се със една своя много проста чиния като съставки, но толкова сложен вкус и визия – имах домашни моркови с листната маса и рибно филе – човек ще си каже скука, но реално резултатът беше едно сочно парче риба с глазирани в мед моркови, пюре от моркови и песто от листата на морковите – толкова много вкусове и текстури – без никаква суета. С всичко останало след готвене пък си правя домашни бульони, нещо много ценно в готвенето.

Кой всъщност те научи да готвиш?

Баба ми беше ненадминат готвач, вярвам, че тя ми е подарила любовта към домашната храна, но да готвя се уча до ден днешен сама. Имам невероятна почит към качествените съставки и съм много любопитна. Всеки ден гледам да обогатявам кулинарните си познания.

Каква е причината да не ядеш месо? Не се ли изкушаваш понякога, особено, когато го приготвяш за друг човек?

Спрях до ям месо преди вече станаха 10 години. Израснала съм в близост до всички практики на отглеждане на храна – в това число и отглеждането на животни за месо. Като дете това ме нараняваше. Днес разбирам, че много хора отглеждат животни с уважение и с това хранят семействата си, аз съм го приела и го уважавам, но едно не приемам, и то е индустриалното грозно отглеждане – сякаш просто на пореден продукт. И откъсването на човека от истината, че месото е отнет живот, а не продукт в тарелка на рафт в супермаркет. Аз не мога да убия агне, теле, прасе и смятам, че не заслужавам тогава да се храня с части от тези животни. Това е моята морална позиция.

С какво се гордееш най-много?

Гордея се, че днес съм свободна да бъда себе си и да отговоря на тези въпроси без тревога, а обратното – с трепет и чистота.

* Може да последвате Мария в Инстаграм (@mariajekova) за още красиви снимки, рецепти и истории. А ние, в Интервюто се надяваме, че скоро ще я четем и разглеждаме и в книжен формат.