Мария Жекова – кое е това момиче?

Мария Жекова – кое е това момиче?

19 януари ‘21
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Мария Жекова

Как избра точно тази къща ?

Решението беше за секунди. Открехнах един дървен капак на прозорец, който криеше гледката. И се отвори гледище към Рая. До ден днешен всеки път като погледна през тези прозорци и потръпвам. Човек не може да свикне с такова величие.

Опиши ни къщата си и какви промени правите по нея, за да стане удобна за живеене на градски хора?

Не искам да романтизирам и идеализирам нищо. Трудно е да превърнеш къща на 200 години в дом за хора от голям град. Ремонтът е цялостен. С най-добрата ми приятелка си казваме, че искаме да живеем с удобствата на 21ви век, ама в 20ти. Това е в кръга на шегата, но не само. Идеята ни и мечтата ни е къщата да пази дух и облик, защото те са богатство, но не да бъде музей на едно отминало време, което постоянно напомня за себе си. Искаме да бъде наш дом, а не ние да сме гости в дом от отминали дни. Вярвам само така можем да върнем хората в по-малките населени места. Чрез една успешна среща на полезни практики от миналото с такива от настояще и бъдеще.

Има ли други млади хора наоколо?

Когато купих къщата – мястото беше пусто и позабравено. В последните две години има истинско раздвижване в околността, при нас все още сме малко на принципа и сам войнът е войн, но хубавата новина е, че дори на нашия див склон се очертава скоро да си имаме млада двойка за съседи. Щастлива съм, защото надеждата ми е да съградим едно настояще и бъдеще върху тези основи, оставени от хората преди нас.

Ако трябва да посочиш плюсовете на това да живееш на село, какви ще са те?

Плюсовете за мен са много, но ако трябва да синтезирам – здравето. Това иска труд, но за мен богатството да се храниш с храна родена и отгледана от твоята земя и ръце, това е незаменимо. Отделно движение, въздух, мисълта започва да се събужда. Селото е здраве. Близостта до природата е здраве. А здравето е живот.

Какво ти липсва от града?

Гледам да не позволявам нещо да ми липсва. Ние сме мобилни хора – когато имам нужда от среща с приятели, театър, кино, хубаво кафе в парка – организираме се и си запълваме липсите. Не смятам, че едното трябва да бъде за сметка на другото – с правилна и умна организация на времето – човек може да има всичко в симбиоза.

Обичаш да береш гъби, да готвиш гъби, да снимаш гъби. Някои снимки са направо приказни, очаквам всеки момент зад някоя от гъбите да изскочи елф. Но мисълта ми е друга – как различаваш ядливите гъби от отровните? Кой те научи на това?

Гъбите винаги са ме привличали именно заради тази си вълшебна и леко загадъчна страна. А и намирам за доста привлекателно да можеш да си набереш вечерята и то една доста апетитна вечеря. Разбира се – с повишено внимание и никога без познание. На гъбарството обърнах внимание в Норвегия. Там брането на гъби и горски плодове е традиционна разтуха на цели семейства през почивните дни. Но истински да ги бера и познавам се научих в Родопите. Имаме си дядо Мишо и баба Милка там – прекарват топлите месеци в родната къща на Мишо в нашата махала. На 80 години е и ходим из планината за гъби с километри, възхищавам му се. Той ме научи да ги познавам, да ги бера и съхранявам правилно.

Можеш ли да ни разкажеш как се приготвяш да ходиш за гъби? Какво обличаш, какво винаги взимаш със себе си, къде търсиш гъбите?

За гъби тръгваме много рано, за да се приберем по светло. Прекарваме по цял ден в гората. При нас е доста диво и мечките са ни съседи, винаги вдигаме доста шум, за да ги предупредим, че сме в гората. Удобните обувки са задължителни – рядко ползваме пътеки, дядо Мишо познава планината като дланта си. Знае къде може да има гъби и си имаме маршрути. Другите важни неща са празно стъклено шише, което да си напълня с вода от някое от многото изворчета, кошница и остър нож, за да почиствам гъбите от пръстта още на място – така приготвянето им у дома става много по-лесен процес.

Коя е най-красивата гъба, която си виждала? Можеш ли да я опишеш?

Най-красивата гъба, което съм виждала не е ядлива, но пък е впечатляваща. Тюркоазена в основата, златиста към върха. Опръскана с бели петътца по гуглата и пънчето. Позната като зелена меднянка ( Stropharia aeruginosa )

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино