Каква е работата на човека на изкуството? Какво при теб е „да си свършиш работата“?

Моята задача като актьор е, ако в салона има за първи път човек, дошъл на театър, да разбере какво представлява театралното изкуство; да оцени, че това е драматургичен текст; да научи името на автора; да разбере в кои години е писано; да разбере, че има режисьор, който е поставил по определен начин постановката; да разбере, че има актьори, които пък от свое име в цялата тази комбинация влагат своето; че има художник, осветление; че има една завършена система, която се занимава с това да докосне една съкровена част от теб, от дошлия и седнал в салона човек. Това ми е задачата – той да разбере тези неща. Не на всяка цена да стане артист, защото спокойно може един човешки живот да премине, без да се влезе в театър. Но да стане добра публика – това ми е задачата.

Това са ме учили Райко и Данаил Райкови, които са ми били учители като дете: „Ние не искаме да ставате актьори, а да станете добри зрители, добри съзерцатели на произведения на изкуството“.

Това – към публиката, а към актьорите, с които работя, изискванията ми са по-големи. Но това е задкулисна работа, защото театърът като изкуство е едно от местата, където човек може да получи някакъв съвет и да се обърне към себе си навътре. Защото за мен това е посоката. Не мога да дам външно решение на проблемите. Всичко трябва да тръгне отвътре, човек трябва да може да види своите грешки, първо тях да изправи, да не наранява никого, да обича ближния си и толкоз. „Веднага ще разбереш какво да правиш“, казва Достоевски. Но казва и друго: „Това е толкова стара и толкова повтаряна истина, а хората не се учат от нея.“ Билион пъти повтаряна.

Не е ли изследването на собствената ти душа една огромна бездна, от която може и да не е излезеш? Затова да ни е толкова трудно да се решим на това пътуване?

Аз мисля точно обратното. Не може да бъде тя бездната. Там е спасението.

Наистина пропадането ще е голямо, но няма друг път, освен покаянието. Няма друг път. Всичко друго е лъжа и най-страшното е лъженето на самия себе си. Да заобиколиш пропастта, да залъжеш мисълта си с друго… Това е най-голямото усукване и болка.

И може би аз наистина съм преминал…. Но не искам да говоря за себе си. Какъв съм аз, че да говоря!? Нека сега да си върша работата, да излизат представленията, всичко да е професионално добре свършено, да съм полезен на актьорите и доколкото мога – на близките си. Толеранс, ненарушаване на чуждото лично пространство и в личен, и в театрален аспект. Такъв тип на поставяне и търсене на работа, да не казваш:  „Ето онова трябва, ето това съм аз!“ А да търсиш кои са другите. А да търсиш „Кой си ти?“. Това ми е свърхзадача този сезон. Вглеждане, внимание към другия.

Не е ли трудно за един актьор да не се вглежда в себе си, а в другия?

Трудно е. Но е задължително. И после представлението става по-добре, ако тръгнеш така. Разширяваш се, отваря ти се сърцето, ако се смириш и чуеш кой те слуша и каква тишина ти дава.

Гледайте „Някой посети душата ми“ на следните места и дати : София – ПРЕМИЕРА 27 ноември, 19:00ч., Зала 1, НДК (билети на касите на НДК и eventim.bg); Пловдив – 10 декември, две прожекции от 19:00ч. и от 20:30ч., „Lucky“ Дом на киното (билети на касите на киното и онлайн на boxoffice.bg); Бургас – 11 декември, две прожекции от 19:00ч. и от 20:30ч., Драматичен театър „Адриана Будевска“ (билети на касите на театъра); Варна – 13 декември 19:00ч., зала 1 ФК (билети на касите на ФК и онлайн в сайта на ФК). Повече информация за филма ще намерите ТУК.