Роден е в Пловдив в музикантско семейство. Баща му е египтянин, което обяснява екзотичната му фамилия. Учи в музикалното училище в родния си град и едва на осем дебютира на сцена с оркестър. Талантът му не остава скрит, продължава обучението си във Виена и Париж. С днешна дата е свирил с множество оркестри, между които са English Chamber Orchestra, Academy St. Martin and the Fields, Брукнер Оркестър Линц, Кралската Филхармония, Симфоничен оркестър Чайковски на Московското радио, Оркестър на Миланската Скала, Симфоничния оркестър на радио София и много др. Той е почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония. В края на годината се завръща на българската сцена с “Между два свята” – зрелищен концерт-спектакъл и световна премиера за творби на Паганини, които ще чуем в автентична версия на живо за първи път след тяхното оригинално изпълнение през 19 в.

За срещата ни пристига навреме, с костюм и цигулка. Говори за музиката с любов и внимание, като за нещо необходимо, като голяма и най-важна част от живота му. 

Марио Хосен в Интервюто.

Ако Ви върна в детството ти, ако си затворите очите сега, кой е първият кадър, който се появява?

Спомен от семейството, което е свързано с музика. А може би нещо с приятели, с игри, с футбол…

Значи не сте от тези музиканти, които твърдят, че вместо с децата навън са изкарали детството си в репетиции?

Ако за детето свиренето е било свързано с нещо мъчително, нещо, което родителите са го карали да прави, в представите му то ще остане като нещо, което изисква много усилия и жертви. За мен не е било мъчително, правел съм го с удоволствие. И не ме е лишило от игри. Играл съм си с другите деца в Пловдив навън, на футбол, на „Седморката на Блейк”, на „Междузвездни войни”. Нямам спомени те да са играли зад гърба ми, а аз нещастен да съм свирил вкъщи.

Кой разбира, че детето от фазата „свири на цигулка” е преминало към нещо по-сериозно – че в него има талант не просто да свири, а да бъде топ музикант?

Един педагог може винаги да разбере кога едно дете е музикално и талантливо. Това е въпрос на усет и опит. Затова обикновено старите педагози са тези, които нямат нужда от така наречения „период на опознаване“, а в рамките на няколко минути, дори за секунди, виждат дали едно дете е създадено за изкуство, или това е просто амбиция на родителите му.

Така ли беше и във Вашия случай?

В моя случай всичко е сравнително предопределено. Аз съм от музикантско семейство и ние всички от малки имахме силен музикален слух – и аз, и брат ми, и сестра ми. Майка ми например искаше да започна на пиано. Педагогът, при който отидохме тогава, каза: „Това дете има много фин слух, което е добре за интонацията на цигулката. Защо използвате пианото? За него няма нужда от такъв слух, защото това е инструмент вече темпериран. Той е подреден, не търсиш всеки един тон със слуха си, те вече са намерени и програмирани.” И аз само това сякаш съм чакал. Пианото много ми харесваше, но не ме впечатляваше. А когато съм се родил и майка ми ме е завела у дома, още на влизане баба ми е подарила нейната цигулка.

Тя цигуларка ли е?

Тя е учила музикална педагогика и е можела да свири, а тази цигулка й е била подарък от нейния баща.

Пазите ли я още?

Да, хубава немска цигулка, с нея свирих докато завърших – до 12 клас.

Ако сега Ви завържат очите и Ви дадат да пипнете десет цигулки, без дори да свирите на тях, ще разпознаете ли коя е Ваша?

Аз от 1000 ще я позная. Отношението цигулар и инструмент е повече от сакрално. Всеки един цигулар, който е роден за тази професия, е свързан с инструмента, с който ежедневно работи. И вибрациите, и интонацията се усещат веднага. В момента, в който я докоснеш, я познаваш.

До 12 клас сте имали една цигулка, тази от баба Ви. Сега колко имате?

Всеки човек си има малки тайни (смее се). Имам няколко лични и мои студенти в момента свирят на тях. Според мен самият инструмент се развива в ръцете на талантливи хора, даваш му живот и второ, така тези млади хора имат възможността да свирят с хубави инструменти. Както аз съм имал възможността и в момента имам. Свиря с инструмент, който е собственост на австрийската национална банка. Така че животът ми е дал възможността да се докосвам до инструменти, които са безценни или поне цената им е много висока.

Как да задържиш в днешно време интереса на едно дете върху музикалния инструмент? То борави с много повече информация, има много повече неща, които го разсейват, отколкото е било, когато ние сме били деца.

Това е интересен въпрос. За този, който е роден за дадена професия, не е трудно. И това не зависи нито от родителя, нито от средата. Познавам музиканти, които са свързани с професията без човек да има никакво обяснение за това – нито родителите са музиканти, нито са имали амбициите детето им да става професионален музикант. Запознали са го с инструмента, за да се докосне до този символичен език, да изразява мисли или емоции чрез него. А детето свири и не се отделя. Макар че при всяко едно дете има момент на бунт, особено много талантливите изявяват силен характер и понякога тяхното недоволство е срещу родителя и учителя. В този период трябва да бъде оставено на детето само да решава какво да прави. Зная, много е деликатно да се запази интереса му и в същото време да успееш да го мотивираш да се занимава в някаква част от времето си с инструмента. Но ако е родено, за да прави това, той ще го прави. И наистина, да не забравяме – днес на децата им е трудно да запазят интерес към нещо, като има толкова интересни неща, които се случват само в един телефон например.

Много е хубаво още като дете да знаеш какво искаш, но това се случва много рядко. Вие сте късметлия.

Така е. Аз имам и други страсти – футбола, археологията, историята, древните култури… И съм си мислел мога ли да си представя бъдещето като археолог или историк. Отговорът е „Не“. Въпреки страстта ми към тях, музиката е животът ми. Музиката е Космос, това е вибрация. И то не само класическата форма, под която аз се занимавам професионално. От джаз до съвременните течения на музиката, религиозните, медитативните практики, древните религии, хармониите, пентатониката. Музиката е навсякъде. Въпросът е, че не винаги може да я чуем осъзнато, защото всички я чуваме подсъзнателно. Материята трепти, Космосът трепти, това, което става в клетките ни, в душата ни, всичко е трептене. А тези трептения създават звукови вълни, които не чуваме, защото са на висока честота. Но това не значи, че те не съществуват и не ни влияят.