Copyright: Mariana Petrova – mamuri

Сподели ни, че се е случвало да ти се подиграват заради кохлеарния апарат, посредством, който чуваш и при заглеждане може да бъде забелязан в ухото ти. Разкажи ни за това?

За пръв път ми се случи преди 11 години. Бях доста малка, втори клас. Не знам как стана, но си загубих апарата в училище. Изпаднах в паника и признах пред всички, че нищо не чувам. Децата, тъй като не са били предупредени за увреждането ми, започнаха да се смеят. Приели са го като шега… Още си спомням как учителката ни строго им се скара и им нареди да ми се извинят един по един. Ужасно беше, но не ги обвинявам. След това намерих апарата си в общия ни дрешник. Междувременно всички бяха затихнали и ме гледаха втренчено заради това „нещо“, което ми се вижда на ухото…

Имаш страхотна дълга коса. Понякога използваш ли я за прикритие  на апарата?

Всъщност и да беше къса, пак щеше да си е същото. Вече не ме е срам да си показвам апарата. Напротив, гордея се с факта, че го нося, защото без него нямаше да чувам и говоря толкова правилно.Харесвам си косата дълга.

От разговорите с всички вас, като че ли най–болезнено, най–тежко нещата се случват със Сияна. Как се чувстваш, когато тя ви споделя всичките си проблеми със своите съученици?

Съчувствам й. Това е нещо, с което всеки от нас се е сблъсквал. Важно е да превъзмогнем и преодолеем страховете си, доколко е във възможностите ни.

Какво би искала да кажеш на тези съученици?

Нищо не бих им казала. Не си струва да губя време да убеждавам някого за толкова естествени и чисто човешки неща. В крайна сметка единственото, което ще постигна, е поредното съжаление, съчувствие и крайно неискрено отношение. Всеки има свой път, нека го следва.

Ти се занимаваш с рисуване. Видяхме рисунките ти, наистина имаш талант. Как се рисува по–лесно – с апаратче на ухото или в пълна тишина (когато си го махнеш)?

Ако трябва да бъда честна, предпочитам с апарата. Обичам да слушам музика и рисувам едновременно. Носи ми  удоволствие и усещане за концентрация към това, което винаги съм обичала.

Питам всички, ще попитам и теб – мислила ли си какво би било ако си се родила чуваща?

Във видеото казах, че ако бях чуваща, сигурно щях да бъда „кифла“. Сигурно щях да бъда онази, готината приятелка. Може би също щях да се снимам пред огледалото и вероятно да правя всичко възможно да привличам погледи, а когато ме погледнат, да си придавам недостъпен вид. Истината е, че не бих могла да знам какво щеше да бъде ако бях чуваща. Може би щях да водя някаква друга житейска битка, нямаше да намеря сегашните си истински приятели, с които имам обща съдба. А и майка ми нямаше да посвети живота си на това да помага на хора със слухови проблеми. Нали знаете, обичайно хората носят в себе си светла и тъмна страна. Аз вярвам, че глухотата ми помага да намеря светлия път и да покажа най-доброто, на което съм способна.

Налага ли се да обясняваш на хората, които срещаш за първи път, неща, свързани с теб, с начина, по който чуваш, с апаратчето, което имаш? Какво им казваш?

Зависи. Ако съм с някого, с когото тъкмо сме се запознали, обаче сме се озовали в шумна среда и се налага да ми повтаря по няколко пъти това, което казва, тогава е задължително. Така няма опасност от недоразумения. Нормално е и не е толкова страшно. Проблемът идва, когато хората започнат да ме съжаляват и да се стараят да бъдат снизходително мили. Всъщност ние сме като всички и останалите трябва да бъдат естествени.

Какво най–често те питат?

Много често ми задават въпроси подобни на това какво е да съм без апарат, чувам ли нещо изобщо, какво е чувството да го нося постоянно… Понякога е дразнещо, когато се интересуват само от това и не смеят да повдигат други теми за разговор…    

Какво би ни посъветвал при общуването с хора като вас? Какво и кога ви е по–трудно да разбирате?

За да водим по-лесен и приятен разговор, първо трябва всички да са наясно със ситуацията – не чувам като останалите, а много по-различно. Не винаги мога да схвана всичко, което ми се казва. Отчетливият, ясен тон и визуализиране на събеседника е достатъчен, за да разбирам. Няма наръчник, рецепта или предписание за общуване с глух човек. Просто спрете да изпадате в неловко мълчание, бъдете добри, бъдете себе си!

*Една кампания на „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ (www.ardusbg.com) и Интервюто.