Съгласна съм. Самата публика сякаш много бързо скъсява дистанцията, сякаш не иска вие да сте добре, иска вие да сте като „другите“. Да ви виждат всяка сутрин в тролея.

Ние не искаме повече. Искаме респект и уважение към труда ни. А след като те дават по телевизията, той мисли, че все едно си му братовчед.

Хората стават все по-самотни и едва ли искат да си в тролея с тях, но първо, като те видят, ти говорят на „ти”; второ, ти говорят, все едно не сте се виждали от десет години. Да не говорим, че и имената ни бъркат – дали съм Рачков, дали съм Зуека, все едно.

А същият , който говори на „ти“ този не иска да си изключи телефона в театъра. Няма сила, която да го накара, той навсякъде си е вкъщи.

Особено в социалните мрежи. Там е цар.

Да, защото е анонимен. Защото може да коригира това, което пише. Да изпита удоволствие от хейтването.

Това са най-големите самотници. Ти само като го видиш колко часа е престоял във ФБ, се чудиш какво работи, има ли изобщо време от висене във ФБ да прочете една книга, да отиде на кино, на театър…

Безумни самотници.

Това скъсяване на дистанцията може би идва, защото ти от години всяка вечер си в дома им, през телевизора.

Да. Аз играя в 12 постановки и пак има хора, които не са ме гледали. В „7 часа разлика“ от моите украсявания на сценария това „Ти да видиш!“ стана супер популярна реплика. И влизам да оправям на детето телефона и този, който работи там, ми казва: „Ти не си ли тоя „Ти да видиш!“ Значи той и името ми не знае, и на героя ми дори… Необяснимо е. Но е въпрос на желание, телевизията им е достатъчна. Тоя тостер им изпича мозъците. Тези хора не разбират, че ние имаме диплома за професионални актьори, ние сме наемници. Аз съм правил и радиотеатър, озвучавал съм и анимационен филм, това е част от професията. Не могат да свикнат. А най-обидното е, че те приемат за един персонаж. И край. Влизат да гледат „Иванов“ на Чехов и и той бил тъжен, пък и плачел, ама защо, нали е от „Господари на ефира”?!

Можем ли да виним някого…

Толкова години преход и този интелектуален дефицит, който се извърши, според мен е съзнателен. Един пиян депутат, с когото стартирахме едно време Господарите, каза: „Стига ревахте! Най-лесно се управлява беден и прост народ! Стига ревахте за тази култура!” И аз още го помня така. Дръж го бедно, самотно, вкъщи и той е твой. И за тези години толкова се размиха нещата. Нашето поколение обаче оцеля. Стисна зъби и го преживя. Някои си тръгнаха и ни казаха, че сме луди да оставаме. А сега се върнаха на бял кон, защото разбраха, че тук може да упражняват професията си.