Кога с Явор Русинов си казахте финално „Готово е“ и на кого първо показахте работата си?

Работихме по 14 часа на ден. След всяка завършена работа си казвахме „Нечовешко, мен!“ и продължавахме (смее се). Имаше няколко нива на презентации пред борда на директорите и всички важни лица в телевизията – ниво концепт, препродукция, продукция, постпродукция и имплементация. На всички нива визията беше единодушно приета и много харесана. Работата с Явор е песен. Не е нужно аз да му обяснявам или казвам каквото и да било. 100% химия. Аз бях в Берлин, той в едно родопско село. Тотални космополити (смее се). Така се работи днес – мобилно, с целия опит, който имаш зад гърба си. С Явор се познаваме от деца. През соца се возихме в един и същ рейс до училище. Култовият 94. Аз слизах с папката пред Художествената гимназия, той продължаваше с бас китарата до Музикалното училище. В казармата се срещнахме отново. Аз рисувах Левски и Ботев, а той свиреше в оркестъра. И сега пак се събрахме – всеки от нас с натрупан опит и постигнал мечтите си през годините. Прекрасно!

Какво най-много те изненада в коментарите на колегите ти относно работата ти?

Непрофесионализъм, заблуда и повърхност. Естествено, и професионална злоба, но това не ми е проблем, за това бях подготвен. Звъннаха ми мега про хора и ме поздравиха. Имаше и коментари в началото: „Ти луд ли си да се занимаваш с тая телевизия?“.

Аз съм на мнение, че хората с креативни професии сме длъжни да възпитаваме обществото с красиви и стойностни неща.

2004 година, когато направихме NOVA в България, нямаше такава телевизия. Така може да стане и сега. Flat дизайнът, който направихме, не присъства в нито една телевизия тук. В България още се въртят по американски тертип, никому ненужни 3D сфери и букви, дразнещи окото. Във всяка наша анимация се помъчихме да има разказ, като сме наблегнали изключително на типографията. Анимацията е с константна скорост и не е дразнеща.

Дискусии около нечий труд винаги ще има. Дори не ме изненада, че претенции към логото имат не само твои колеги, но и хора, които нямат нищо общо с бранша. Чии мнения имат за теб най-голяма тежест? Имаше ли всъщност градивна критика?

Всеки, който има талант и хъс за работа, можеше да участва в този конкурс. Имаха 60 години време. Аз мога да имам конкуренция само с хора на моето ниво. Остатъкът не ме интересува. Имаше много, ама наистина много хора, които ми казаха: „Оф, добре че си ти!“ и това ми стига. Да не говорим за стотиците лайкове и хубави коментари от България и чужбина във Facebook.