А как стои работата с мъжете? Няма ли някой немец да развъртиш около себе си?

Ма моля ти са! Такава стара чанта кат мен кой ша я заиска!?

Поддържаш ли връзка с други българи там? Къде се срещате, за какво си говорите?

Иван и Десито, едно момиченце, други нямам. Те ми идват на гости често или кръстосваме заедно по света и у нас.

А как е с германците? Имаш ли местни приятелки?

Аз дотолкоз съм станала от международната политика, приателките ми са всякакви – германка, гъркиня, мойта колежка полякинята, италянец имам и две туркини от супера до нас, дето купувам за ядене. Десито и Иван са ми единствените българи във Франкфурт, с други не са сабирам. Аз не ги деля хората на българи и небългари. Или са разбираш, или не. Кат са разбираш, ги срещаш. Кат не са разбираш, ша им научиш езика и пак става. Пък някой път приказвате един и същ език и пак не са разбирате. Тогаз работата не опира до езика, ами до главата. Главата ако не иска да са разбирате, туй е друг вапрос.

Какво си готвиш най-често?

Супи. Някой ден кат ми додеш на гости, ша ти напрая тиквена супа с манго и къри. Койт не е дошъл на гости, той не май похвалил, че такава супа никаде не е ял. И сичките си ги измислям сама. Понякой път един час са фръцкам из кухнята и накрая цялата тенждура заминава в тоулетната, ама повечето ми стават хубави. Обаче ей тая тиквената е бижу. Би- жу.

Още ли гледаш орхидеи? Каква е тайната на добре отглежданите орхидеи?

Орхидеите ми вече не са побират на прозореца, толкоз много имам. Ама най-важното е да ги гледаш, гачели тебе си гледаш. Дали ша е животно или цвете, най-добре ти вирей, когат му са занимаваш и са грижиш за него.

Ходиш ли на театър, на кино, на опера, имаш ли социален живот?

Много съм ходила по опери. На Операта едно време работих кат гардеробиерка. Аз гардероба е точно до тоулетната. Сичко виждам и чувам – коя флиза, кога излиза. Като додат баш след преставление, гачи бая ги напъва докат пеят. Пък имахме една хърбава, пей от онез най-тежките арии. Чакам секи път да падне полилея връз главата й. Тя като флезе в тоулетната, сра, сра, колко сра не знам, какватой малка, ама пуска водата три пъти. Смятай! Има една с чарвена коса, вързваше я на кок. И тя така вий, гачи й е омряла цялата рода. „Как не прегракна, бе?!”, викам. И една песен пей все, ко ко ко ко коооо, ко ко ко ко кооооо. Съща кокошка. Тя пък не си мий ръцете след тоулетната. Нея „Гутен Таг” никога не й казах. Един път, ма бях много прегладняла и съм си зела едно геврече със сусам. И както си седя на гардероба, държа с една ръка геврека и ръбам. И като дойде оная с чарвения кок, че като каза „Рррррррррртттт!” Изпуснах и геврек, и сичко. Викам си: „Айдеее, от Сопраното стана май Посраното. От много грачене, това са получава.”

Имаш ли вече немски паспорт?

Ооо, да. То инак нямаше да ма пуснат да ида в Америка таз година. То си трябва немски паспорт. Като си с български, та гледат накриво навсякаде. Като имаш немски, ти са осмихват и ти викат „Гутен таг”. Като принцеса съм напрао.

Как стигна и до Америка ?

Ами с Иван, бе! Цяла година ми обещава, че когат ми станели лайките на Фесбука десет хиляди, щял да ма заведе на Америката. Аз зарад него напрайх немския паспорт, за да мой да ма земе. А тез лайки колко бях резилна в началото, като не знам какво са. Иван вика: „Ша та заведа в Париж, да видиш малко свят, га събереш 700 лайка”, вика. Добре бе. Ама си мисля, де да му я бера таз лайка в Германия. Че отидах на магазина и купих 700 грама чай лайка. От обикновения. По три евро дадах за пакет. Ма нямаше насипна, че купех на пакетчета. Изрязах ги едно по едно и ги изсипах на една торба. Седем кутии по двайспет пакетчета наиш как са изрязват, Евдокийо! Ма им намерех цаката накрая – режа през средата с ножицата и после ги пускам в една купа. Те сами са изсипват. Накрая сал им махнах пакетчанцата. И тъй. Кат искаш 700 лайка, ша ти га донеса бе, мир да има. Турех му я в една торба и му га пусна в пощенската кутия, без да му пиша бележка. Викам да видим дали шса сети от кого е. Колкот му е малко акъла на Иван, кат на пиле, мож и да е забраел. Но леля Дочка не забравя. А после кат разбрах, то лайка му  викали на Фесбука, когат някой ти хареса нещо. Станах за резил и са изложех пред целия свят. Нищо де, посмяха ми са хората, посмях са и аз. Сега станаха лайките десет хиляди и Иван ма заведе на Америка.