Как си почиваш?

Не съм много по почивките и пътуванията. Да си седя вкъщи, да си говоря с приятели, това ми е почивката.

Тук в залата гледам, че също си като у дома. Защо я направихте?

За да може с брат ми да предадем нашия опит на някое дете, да вдъхновим някого. Дори не само професионалистите, а  и съвсем обикновени хора, които идват тук преди или сред работа, за да се заредят, да се почувстват по-добре. А и ние сме професионалисти, това сме правили цял живот, нормално беше тази зала да се случи в един момент.

На какво те научи баща ти?

На много неща. Най-важните – да бъда мъж, да си държа на думата и да бъда истински, какъвто той беше.

Като идвах насам, минах през една книжарница видях тази книжка – „Песни и стихове, които ни правят българи“ и се сетих за теб и поста ти за Ботев тази сутрин. Аз не вярвам, че стихове или песни ни правят българи, но те често са начин да се върнем към корените си. Коя  песен или стих от тях намираш за много „твои“?

„Аз съм българче“, „Хубава си моя горо“, химна…Всички, всички са много хубави.

А химнът трябва да го разпечатат и да го сложат на Народното събрание. И всеки път, като идват на работа, да го четат. Или в кафето им да го сложат.

И там да го четат.

Ще проработи ли това върху съвестта им?

Поне ще допринесе.

Твоята съвест чиста ли е?

Да. Абсолютно. Само тогава човек е в синхрон със себе си и тогава е на прав път. Когато съвестта му е чиста.

Сънуваш ли кошмари? Че те нокаутират, например?

Аз по принцип не сънувам. Нищо. Или адски рядко. Три пъти през живота си съм сънувал кошмари. И ги помня и трите.

Кога те е боляло най-много след мач? Бил ли си уплашен, че ето този път може и да не се оправиш?

То не е до уплах. Когато съм имал контузия, ме е завладявало едно такова чувство на отчаяние, че няма да мога да продължа. Дори  понякога, като отида на лекар и той започне с:  „Това може да е проблем, като приключиш със спорта…“, аз веднага  го прекъсвам: „Остави за след спорта, това не ме интересува. Кажи сега какво ще правим“. Получавал съм силни контузии, но като не ги мисля, минават веднага.

Но сигурно има хора, които се тревожат вместо теб?

Да, семейството ми, Андреа…Мислят ме. Като се върнах от мача за Световната купа, след нокаута – единственият в живота ми, сестра ми ми каза: „Спираш със спорта, нали? Нещо друго ще  правиш, бизнес например. Умен си, ще се справиш.“ Отговорих, че изобщо нямам намерение да се отказвам.

На този мач, когато падна, гадно ли ти беше? Казваш – първият ти нокаут.

Не ми беше добре определено. Но като станах и видях публиката и всички хора, които са дошли да ме гледат, се взех в ръце.

Ако сега можеш да върнеш времето, какво ще промениш в тоя мач? В играта си?

О, това не е драма. Това беше просто един мач, една загуба. Извадих си поуките, надявам се, и това ме направи по-силен.

Чух, че и на шах си много добър.

За непрофесионалист май съм добър. Нямам и ред прочетен за шах, а се справям добре. Много обичам да играя. Шахът е страхотен спорт.

С кого играеш?

Само с приятели.

Широк ли е приятелският ти кръг?

Много е тесен дори. Брат ми и още няколко души. Истински.

След мач на кого първо звъниш?

На семейството, на Андреа, защото зная, че те се притесняват най-много.

Колко още ще се състезаваш?

Колкото е казал Господ.

Вярващ ли си? Няколко пъти вече споменаваш Господ.

Не знам законите на църквата, не паля свещ всеки ден, но съм сигурен, че има сила, която знае на кой, колко и какво. Според това, което сами си направим.