Кубрат Пулев – гладен за победи

Кубрат Пулев – гладен за победи

12 юни ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Сигурно като излезеш срещу още едни огромен човек като теб и около вас се чуват скандиранията на хиляди хора, пък и здравето и животът ти са заложени (освен титлата), адреналинът е огромен?

Свиква се. И психиката ми е закоравяла, вече не ме тресат тези зверски емоции.

А кога си изпитвал страх по време на мач?

Може би, когато бях на 13 и започвах, имах притеснение от това, което ще се случи. Ако това може да се нарече „страх“.

Питам те за страх от удари. От силни удари, смъртоносни?

Никога не съм имал този страх, никога. Въпреки че да си предпазлив е хубаво – ставаш по-труден за противника

Кога разбра, че боксът ще е твоят път, твоят живот?

Да ти кажа честно, не съм се замислял. Може би, когато станах шампион на мъже. Макар че преди това всички – и баща ми, и другите треньори – гледаха на мен като на по-специално дете, на по-специален спортист. И са ми го казвали. И аз израствах с това усещане, въпреки че не съм се замислял върху него.  Знаех, че имам качества, усещах и таланта. Но бях доста мързелив.

Типично за талантливите хора май.

Да, донякъде талантът често се отличава с мързел.

Сега трудно ли се даваш на мързела?

Винаги, когато трябва, се стягам. Доста дисциплиниран съм.

След коя победа си бил най-щастлив?

Всичките пъти. И първият път, когато станах шампион на 48 кг при момчета, и после при републиканските първенства за мъже, когато ставах първи, и „Странждата“, когато спечелих, и после, когато отидох на Олимпиада…

Тоест – не е  важно колко голямо е състезанието, важна е победата?

Дори не самата победа, а пътят към нея.

Победата всеки път е изживяна преди това. Всички победи и загуби дори са преодоляване на трудности, не само физически, а и такива в характера ми.

Побеждавал съм и американци, и англичани, и руснаци – все силни страни в бокса. Не просто съм побеждавал, подигравал съм се с тях с по 20-30 точки разлика и то в аматьорския бокс. За съжаление, когато бях в националния отбор, нямах спаринг-партньори и това спираше моето развитие.

Защо нямаше?

Ами нямаше достатъчно качествени боксьори в  тази категория.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино