След 10 години можем ли да те видим в политиката? Не е необичайно за големите спортисти.

Аз не зная след половин година какво ще правя, защото нямам дългосрочни планове, ти ме питаш за след 10.

Като цяло, политиката за мен е фалш, а аз не съм такъв тип човек. Аз съм откровен, прям, човек на истината, на точността, на чистите отношения, а политиката е точно обратно.

Затова тази политика не ми пасва. А пък дали ще ми се случи един ден да вляза в нея – това времето ще покаже.

Имат ли нещо общо политиката и бокса?

Отчасти – да. Понякога ги има и при нас в бокса тези мръсни номера.

Но иначе политиката няма нищо общо със спорта. Той е съревнование между равни хора, с равни права, равни постижения и сравнително равни умения. Целта е да се излъчи по-добрият.

В политиката май може да попадне всеки.

Като каза „по-добрият“, колко пъти на ринга си се чувствал по-добрият? Знаел си категорично, че си с класи над противника си?

Много пъти.

Приятно ли е?

Страхотно е. Това е насладата от бокса. Може би и при тениса, при футбола и при други спортове е наслада да победиш. Но в бокса удоволствието е още по-голямо. Когато можеш да си правиш майтап с някой, който иска да те смаже, а това е невъзможно, защото си много по-добър от него, получаваш истинска наслада.