Виждам го, усещам, че ме чака. Искам да се хвърля в прегръдката му… Следващите стотина метра до брега ги минавам още по-бързо. Нетърпението се надига в мен. Слизам бързо с подскоци по стълбите, водещи към плажа… Блаженство – усещам как крака ми се докосва до горещия пясък. Отивайки към водата се събличам – развързвам дългия пъстър шал, махам романтична шапка с голямата периферия, очилата – хвърлям всичко някъде зад мен. И всичко това правя докато с големи крачки почти тичам към водата… Отпускам се и усещам как прохладната вода обгръща тялото ми. Прекрасно е. Оставам да лежа така за няколко секунди… Още не мога да осъзная къде съм и колко е чудесно всичко. Отпускам се и започвам да плувам към хоризонта. Първо плувам бързо, сякаш гоня някого. И постепенно успокоявам темпото и започвам да плувам бавно и спокойно. Усмихвам се докато плувам. Щастлива съм! Не се обръщам назад. Все още не. Ще се обърна, когато усетя, че умората обзема тялото ми, когато плажът е далече. Сега съм само аз морето и небето, и всичко е тук и сега. И всичко е както съм го виждала в мечтите си и в сънищата през изминалата година, когато за последно плувах към този хоризонт. Това е моето бягство, това е мой миг на откраднато щастие, той е сега и е чудесен. Скоро много скоро ще ми се прииска силно да се върна.

На брега ме чакат любимите хора. Там са Миро, Бобо и Алис. Ще строим кули от камъни или от пясък, ще събираме камъчета и миди, ще играем на карти или волейбол, ще си бъбрим, ще играем на играта с облаците. И всичко това е вълшебно. Но това е след миг. Сега ще легна в прегръдката на морето. Ще гледам това красиво синьо небе. Ще си почина за миг, че потеглям към брега. А той не е много близо. Аз съм тук и сега. Това е мой миг открадната свобода. Моето си нещо. То е малко и за кратко, но ме кара да се чувствам добре, че правя нещо мъничко за себе си. Моята зареждачка с чиста енергия. Сега съм насаме със себе си. Какви ли не мисли скачат като маймунки из главата ми – дала съм им свобода – нека скачат, сега им е паднало. Постепенно морето ще ги отмие. Между две вълни ще усетя, че съм прочистила съзнанието си за миг поне. Мисля си само за хубави неща. Потапям глава под водата и правя няколко последователни загребвания под водата и отново изплувам заедно с хубавите мисли – приятно е, усмихвам се…. Само хубави мисли, реплики и мигове, като снимки от някакъв албум със специални моменти.

А, един корморан се гмурна във водата на не повече от 10 метра от мен. Чудесно е тук някъде при кормораните…