Срещаме се с Chaz’n’Byanka на Камбаните, не защото са ходили като малки там, просто офисът им се намира наблизо. Иначе него го познаваме от дете, когато донесе първата си песен на касета VHS в телевизия ММ, тогава под други псевдоним, но и като днес търсещ човек. Отдавна вече не е ученик, има две деца, а малко преди раждането на дъщеричката си решава отново да се обърне към музиката, тази вълшебница, която често ни помага да излезем от коловоза на живота и да погледнем поне за малко отвисоко. В това компания му прави Byanka, като вече имат няколко общи парчета и вярват, че трудно не значи невъзможно. Ние им даваме едно рамо и няколко въпроса, после си пускаме последното им видео „Отначало“.

Интервюто представя Chaz’n’Byanka.

Какво се крие зад псевдонимите ви и как ги избрахте?

Byanka: Byanka е псевдоним, който се роди напълно спонтанно от един мой колега и идва от фамилията ми – Бянкова. Оказа се заразно и съвсем скоро след това половината офис започна да се обръща към мен по този начин. Хареса ми как звучи, а и предизвиква у мен асоциация с италианската дума “Bianca” (имам слабост към италианския език и култура).

Chaz: Като ученик карах скейт на Паметника на Съветската армия в София и някои ми казваха така, защото правех един трик като някой си Чаз. Сега това име отново ме кара да се връщам обратно в тези луди години и да си мисля, че мечтите нямат граници.

Chaz, за теб знам, че се изкушаваш от музиката още от ученик. Спомням си парчето, което въртяхме в ММ. Защо ти отне толкова време отново да се върнеш към нея?

Ch: Близо 7 години не бях писал нищо, абсолютно нищо. Нямах желание и вдъхновение, а и много други неща ми бяха на главата – работа, семейство, дете. Върнах се, защото май отново открих себе си, а и защото намерих някой, с когото да го правя. Музиката не е за сам човек. Има много трудности, с които двама по-лесно се справят.

Вие всъщност работите заедно и то нещо, което не е свързано с музика. Къде се срещнахте?

B: Запознахме се на коледното парти на нашата фирма през 2018 година. Тогава той първи ме заговори, защото беше подочул, че съм музикант. Получи се един много интересен разговор, по време на който установихме, че имаме сходни музикални предпочитания. Казахме си: „Защо пък да не пробваме да направим нещо заедно“? Последва взаимно разпращане на клипчета и записи, което затвърди желанието ни за съвместна работа. След като започнахме да пробваме различни идеи заедно и записахме няколко демо версии, изведнъж, някак естествено, всичко се отпуши и започна да се развива с невъобразимо темпо. Неслучайно хората са казали: „Апетитът идва с яденето“. Оттогава извървяхме дълъг път и продължаваме да се подкрепяме и да си задаваме нови, все по-високи цели.

Ch: На коледното парти преди една година на ИТ компанията, в която работим. Ние сме доста хора, сигурно над 500 души, така че беше добро решение да отида, защото до последно се колебаех. Всъщност един колега Ивелин ми каза, че тя цял живот се е занимавала с музика. Стана ми интересно какво я води в компания за сървъри и резервни части и нямах идея, че нещата ще стигнат до тук.

В последното ви парче сте събрали няколко двойки. Не е случайно, нали?

B: Няма нищо случайно, разбира се! Идеята се роди напълно спонтанно и за отрицателно време успяхме да я доразвием на теория. Искахме да пресъздадем нагледно посланието на самата песен. Текстът казва много, но искахме да го „облечем“ и разкажем с история и по този начин да въвлечем и слушателите в нея. Това не са актьори, които играят някакъв театър, а са реални хора. Показваме реални човешки взаимоотношения, акцентираме върху социалния елемент.

Ch: Да, това са наши приятели, които са реални двойки и в живота, където често не всичко е розово. И много пъти в живота и във връзката си с някой можеш да направиш рестарт, ако системата е забила и нищо не работи както трябва. Много хора направо сменят системата, но понякога и рестартът върши чудеса.

Ако ви помоля да определите стила, в който свирите, какъв ще е той?

B: Трудно бих могла да поставя Chaz&Byanka под един стил. В различните парчета показваме смесица от стилове- поп, денс, хип-хоп и RnB, но в същия момент се стремим да запазим идентичността си.

Ch: Трудно е. “Това нашето не е точно хип-хоп”.

Всъщност кой от двамата е автор на музиката и текстовете и как се раждат те?

B: Имаме съвместна колаборация, идеи летят от всички страни, но Chaz е човекът с повече опит в правенето на музика. Щастлива съм, че имам такъв пример, от когото тепърва имам много да уча.

Ch: Започвам от мелодията и измислям три основни неща – пиано, бийт и бас. Така изграждам основата. Оттам вече е по-лесно. Текстът идва доста след това, музиката сама ми носи настроението, което после се превръща в думи.

При толкова много избор, толкова звезди от риалити формати, толкова утвърдени компании, какъв е шансът да пробиеш днес в България с музика ако си независим артист? Имате ли стратегия?

B: Работата ни никак не е лесна и борбата е безмилостно жестока. Познавам и други изключително талантливи музиканти, които с течение на времето са се отказали да преследват мечтите си. Това ме натъжава, но не и обезсърчава. Ние не спираме да се сблъскваме с трудности, но се подкрепяме взаимно на всяка крачка. Знаем, че имаме нещо различно от другите. Знаем, че имаме какво да покажем на хората, стига да успеем да привлечем вниманието на точната аудитория. Ключът е в постоянството, а всеки неуспех ни учи на нещо ново. Тепърва прохождаме и опипваме почвата, като не действаме на сляпо, разбира се. Проучваме конкуренцията, ориентираме се в пазара, колкото и малък да е той. Градим стратегия в движение, тествайки нови неща и прилагайки различни подходи.

Ch: Стратегията ни е да бачкаме доста, да ставаме по-добри, да правим нови песни и видеа и те да стигат до хората. Така че стратегията ни е да бъдем постоянни и шансът няма как да не дойде.

Разкажете ни повече за себе си! Как минава един ваш ден?

B: Един работен ден за мен започва много рано. Не обичам да ставам от леглото в последния момент и да тичам за работа още преди да съм успяла да си отворя очите. Правя сутрешна гимнастика вкъщи под звуците на енергична и зареждаща музика, след което се насочвам към душа. Идва любимата ми част- закуската, а кафето мога да оставя и за по-късно. В работата използвам почивките за малко креативна работа – това ме спасява от тоталното роботизиране. С Любо работим на един етаж и доста често правим творчески сбирки на по кафе, където обсъждаме новостите около музикалния проект, както и съставяме план за следващите стъпки, които трябва да предприемем.

Следработно остава време за малко истинска почивка, както и за уроци по пеене или пък за тренировка в зала. Не на последно място, ходя на курс по дигитален маркетинг- един изключително интересен свят, който с удоволствие изследвам. Един хубав ден придобитите познания в сферата биха били изключително полезни и за развитието на дуото.

Ch: Ставане в 6:30, приготвяне на закуски, чанта и храна за училище на сина ми за училище. Карам го до там. После отивам в офиса към 8:30, работя до към 18:00, понякога пътувам по работа и след това вкъщи, занимания с децата и в 21:00 всички са легнали. Музиката я намествам някъде между всичките неща – като водата, някак винаги си намира пролука в деня ми.

Вие сами ни предложихте да ви снимаме на Камбаните, но сте прекалено млади да сте ходили там, когато сте били деца. С какво свързвате това място?

B: Така е, първото ми ходене на Камбаните беше преди около година. За мен мястото е по някакъв начин одухотворено. Цари спокойствие, сякаш си извън пределите на града, при това си обграден от безброй, разностранни, музикални инструменти. Инспириращо е.

Ch: Аз съм ходил като дете, но не го помня от тогава. Напоследък идваме тук, защото е тихо. Сигурно е най-тихото място наоколо въпреки всичките камбани.

Какво за вас ще бъде да успеете в музиката?

B: За мен „да успея в музиката“ би значело да бъда чута и оценена от повече хора. Ако някой изпълнител каже, че за него това няма значение, то това би било лъжа. Чрез музиката изразявам емоциите и чувствата си. Бих се чувствала истински щастлива и успешна, ако знам, че това по някакъв начин е успяло да докосне слушателите!

Ch: Да правим музика още много години.