Да умираш от кеф да готвиш вечери за по 20-30 души и то без това да е основната ти работа, се нарича любов. Към храната. Тази, приготвена с вкус и пресни продукти, разбира се. С Деница и Мария първата ни среща е почти blind date. Те са чели Интервюто, аз съм си мечтала да приготвям с такава лекота закуски между 7 и 7.20 сутринта, когато междувременно трябва да свърша поне още десетина неща. „Не, не трябва да ставаш  по-рано“, твърдят двете, „закуските, които приготвяме, стават за 10 минути“. Мисля си, че бих ги хапнала за максимум 5, само ако можеше някоя от тях да се върти в къщата ми в този отрязък от време. Така де, истината е, че съм опитвала тяхна закуска, почти служебно, и се кълна, че е страхотно преживяване за сетивата. На първата ни среща въпроса защо са се нарекли The Secret Dinner изобщо не ми хрумва. По-късно разбирам, че всъщност първата им „тайна вечеря“, (на която са поканени да готвят за други хора) е всъщност обяд. Объркана работа. Каквото и да е, винаги е божествено вкусно. И изглежда добре.

Интервюто представя Деница и Мария или казано накратко The Secret Dinner.

И двете сте с дипломи, които съвсем не са свързани с готвенето, но всеки ден откривам рецептите ви The Secret Dinner. Как се забъркахте с храната?

Деница: Дори не помня кога и как. Винаги съм готвела. Като каза “диплома”, с особена яснота си спомням две неща от времето  на студентството ми в Юридическия факултет на Софийския университет преди много години. Едното беше как чета руска класика, вмъкната в учебника по Облигационно право с идеята, че с някаква магия двете книги си взаимодействат. Редувах четенето с готвене. Естествено, после се налагаше да уча през нощта, за да наваксам.

Мария: Помагах на баба ми с бране на домати, печене на царевица на котлон, месене на тесто. Изобщо караше ме да не съм без работа. А тя можеше от нищо да направи шедьовър. После заживях сама и когато се сдобих със собствена кухня, нещата се развихриха.

Вас храната ли ви срещна или „сериозната“ работа?

Д: Сериозната работа ни запозна, храната ни срещна.

М: Корпорацията ни запозна, много общото между нас ни задържа вече четири години.

Кога направихте първата „тайна вечеря“?

Д: Беше обяд. Импровизиран и доста забавен.

М: Едни страхотни скариди с узо за дълъг приятелски обяд.

Как са разпределени задълженията, когато готвите? Коя в какво е по-добра?

Д: Допълваме се. Мария е добра в пастата и тестото, аз – в салати, по-трудоемки ястия, риби. Разпределяме се дори и в комуникацията с външния свят – Мария е екстроверт, обича да общува с много хора, да говори. Това е стихията й. Аз от своя страна съм по снимките, детайлите, поддържам онлайн пространството.

М: Деница е двигателят, ако трябва да съм честна. Тя е креативна, с идеи и усет към детайла. Но The Secret Dinner не може да съществува без да има партньорство на всяко едно ниво.

Всъщност, малко необичайно за сайт с това име, но забелязвам, че много си падате по закуските. От всичко ли в хладилника човек може да си приготви закуска?

Д: Закуската за мен е най-любимото ядене през деня. Вероятно причината е, че през седмицата нямам време да закусвам и компенсирам в почивните дни. Закуската е и едно от най-разтегливите дневни хранения. Може да варира от баница, през палачинки, яйца, блини с хайвер. Всъщност една от любимите ми закуски е точно това – препечен хляб, меко масло, хубав хайвер, чаша просеко. А с дете в къщата палачинките са религия.

М: От всичко може да се направи закуска. От домати със сирене, през сандвич със сьомга и бъркани яйца. Лично аз предпочитам дългите обеди, тип брънч. От 11:00 до към неясно колко време. Тогава се налага да пълниш хладилника по няколко пъти. Но специалното на закуската е с кого я споделяш. Може и просто кафе в леглото рано сутрин.

Какви продукти никога не използвате, когато готвите?

Д: Замразени, полуфабрикати, заместители на храни.

М: Неща с недоказан произход и полуфабрикати.