„Това, което името ти крие“ прочетох на един плаж, на един дъх. После се разрових и научих, че Клара Санчес получава за нея най-старата и престижна испанска награда за литература „Надал“. Фикция и история с лекота се смесват в едно, когато разказва. Лошото на Клара е, че не успя да стигне до София, за да я срещна наживо. Хубавото е, че „Колибри“ са издали нейната „Небето се завърна“, която чака в библиотеката ми до следващия плаж. А най-приятното е, че Клара се съгласи да поговори с Интервюто онлайн. И го направи като истински писател, без да отбива номера. 

Клара Санчес отговаря на ВЪПРОСИТЕ на Интервюто.

Първият ти спомен?

Не знам как да го обясня. Трябва да съм била най-много на три години, защото сестра ми, която е точно три години по-малка от мен, не беше родена. С майка ми бяхме на пазара и на една сергия за плодове ми подадоха голяма, прекрасна ягода, а аз отказах да я взема. Колкото повече настояваха, толкова повече отказвах. Защо го направих, след като така ме привличаше, не знам. Не го проумявам. Мисля, че съм постъпвала по същия начин и в други случаи в живота си.

Три аромата, които те връщат в детството?

Първият е силният мирис на бор, стоплен от жегата. Обожавам това усещане за лято от моето детство, в което сякаш нищо лошо не може да се случи. Вторият мирис е този на боя, защото вкъщи все се пребоядисваха мебелите и вечер често се оказвах приспивана от сивия или жълтия цвят, според този, който беше на ред. Третият е мирисът на тютюн за лула на директора на първото ми училище; възприемах го като мириса на властта и наказанието, и до днес не ми харесва.

Най-прекрасният звук е…

…гласът на дъщеря ми.

От баща си научих…

…да бъда независима и да се не оставям да ме манипулират. Де да можех да бъда като него, той като че ли, нарочно прикриваше хубавите си качества. Не искаше да минава нито за добър, нито за великодушен. А беше именно такъв. Освен това имаше силно чувство за хумор, без някога да е претендирал да е духовит. Мисля, че баща ми смяташе, че не се нуждае от одобрението на никого.

Когато погледнеш в огледалото, най-често си мислиш…?

Мисля за това, което правя в момента, за нещата, които ме безпокоят. Смятам, че повечето пъти не се виждам такава, каквато съм, а такава, каквото се чувствам. Ето защо не си падам много по оглеждането в огледалото.

Какво те кара да се чувстваш сигурна?

Има спокойни моменти, но никога не се чувствам напълно сигурна. Това е част от характера ми. Понякога си мисля, че усещам въртенето на земята и леко ми се завива свят. Планета, пълна с луди, които пътуват със зашеметяваща скорост из една непозната вселена. Как да се чувствам сигурна?

Как според теб изглежда Раят?

Раят е детството, защото тогава не се съмняваме в нищо.

А Адът?

Пак е детството, защото зависиш от големи и неудовлетворени хора, които могат да вгорчат живота ти.

Кога ти е идвало да потънеш от срам?

Всеки ден, когато в нашата страна научаваме, че някой политик ни е ограбил.

Какво ти казват вътрешните гласове?

Да не се страхувам. Страхът служи само, за да се отнасят другите към нас без уважение.

Кога си се страхувала най-много?

Когато майка ми получи мозъчен удар и беше на косъм да умре.

Какво готвиш по-добре от всички останали?

Леща. Чрез много бавно варене и точното количество вода успявам да я направя вкусна, без да има нужда да слагам никакви други съставки. Горе-долу като литературата, която ми харесва.

Какво би искала да изобретиш?

Един по-уравновесен, по-справедлив свят, в който няма да има нужда хората да умират в рибарски гемии в открито море, в търсене на един по-добър живот.

С кого би се сменила за един ден и защо?

С Айнщайн, когато развива Теорията на относителността. Да видя подобно на него пространството и времето. Трябва да е голям спектакъл.

Какво най-често те тормози, когато се събудиш посред нощ?

Всичко. Абсолютно всичко, което е в главата ми в този момент. От водата, капеща от тавана (и превръщаща се в огромно море), минавайки през някой герой от романа, който пиша (и неочаквано сякаш започва да ме мрази), до някой икономически проблем (който в малките часове на нощта изглежда като пълно разорение).

А първото нещо, за което си мислиш сутрин?

Тъй като майка ми почина преди няколко месеца, това е първото нещо, за което мисля – че вече не може да види небето.

Кога за последен път се извини на някого?

Когато направя гаф или прехвърля границата, имам желание да се извиня. Ненавиждам да наранявам човек. Това е още едно нещо, което е в състояние да не ми позволи да заспя нощем. Затова никой човек не приемам с лека ръка.

Най-неприятният ти навик е….?

Прекалената тревожност, натрапчивите мисли. Ако не пишех, не знам какво щеше да стане с мен.

Кога си си чувствала най-близо до смъртта?

Когато ми правят изследвания, по-особени от обичайните, винаги ме завладява мъчителна мисъл:  „Ето, все някога трябва да се случи.“

Представи си, че можеш да промениш три неща в себе си. Кои ще са те?

Да бъда много по-умерена в храненето. Бих искала да не се влияя от това какво мислят другите за мен (постигам го постепенно). И да си губя по-малко времето.

Селфито, което виждате, е направено…?

Не си правя селфита. Никога не съм аз тази, която ги заснема. Така ме поглъща моментът, че забравям да го обезсмъртя.

Книгите на Клара Санчес може да намерите в книжарниците или на http://www.colibri.bg/knigi/783/klara-sanches-tova-koeto-imeto-ti-krie