Запознах се със собственика на футболен клуб „Лудогорец“ и фармацевтичната компания „Хювефарма“ Кирил Домусчиев покрай работата ми на спортен журналист. Той навлезе много внезапно в нашия свят, но веднага направи впечатление с перфектната си визия , със своята устременост и с факта, че говори това, което мисли. Последното набързо му спечели врагове. Но кой ли успял българин не е мразен. Народопсихология. Във всичките ми досегашни интервюта сме говорили предимно за спорт – „Лудогорец“, БФС, Шампионска лига. За Interview.to искам да направя един по-личен разговор. Така и започва нашата среща. Казвам му, че няма да говорим за футбол и бизнес, а за живота му. Домусчиев отговаря, че неговият живот всъщност е футбол и бизнес, но не кокетничи излишно с опасения, че личното пространство си е само негово и интервюто може да стане “жълто“.Напротив – забранени територии и въпроси няма. Добро начало!

В  ролята ви на нов председател на КРИБ и заради участието на „Лудогорец“ в Шампионската лига май ви се посъбраха доста интервюта. Уморява ли това внимание?

Да, много. Решил съм да поспра с медийните изяви. Търсят ме по всякакви теми – къде за бизнес, къде за политика, къде за футбол. А е редно да говоря, когато наистина има сериозен повод и има какво ново да кажа. Човек се изтърква, омръзва, а и интервютата не са ми самоцел.

Преди „Лудогорец“ да стане шампион, бяхте известен предимно в бизнес-средите, а сега ви познава всеки българин. Тежи ли тази слава?

Не е приятно. През годините винаги съм се въздържал от прекалено голяма публичност. Познаваха ме хора, с които правя бизнес. В един момент покрай футбола – искаш, не искаш, започваш да ставаш доста разпознаваем. И това натоварва. Няма място, на което да отидеш – било то ресторант или учреждение, на улицата, да не те заговорят, поздравят.

Има ли други негативи от това да си известен, специално в България. Усещате ли завист, злоба?

Май е нормално, когато станеш известен да изпиташ и тези неща. Разбира се, че усещам и злоба, и завист. Хора, които дори не те познават говорят за теб, за семейството ти, за бизнеса ти, упражняват се на твой гръб.

Как се справяте?

Приемам го съвсем нормално. Сигурно е така не само в България, но и по света. Нося си това бреме.

А семейството ви?

На тях им е по-трудно. Семейството ми е доста скромно – като се започне от съпругата ми, мине се през брат ми, майка ми, баща ми – те никога не са искали да са под прожекторите и личният им живот да става обект на коментари, така че те определено страдат от това внимание.

Правите бизнес с брат си Георги Домусчиев. Колко е силна вашата връзка?

Още от деца работим заедно. Живяли сме заедно, учили сме заедно, независимо, че имаме 3 години разлика. Връзката ни е много силна. Взаимно се подкрепяме и мисля, че сме добър пример как се прави успешен семеен бизнес.

А как си прощават двама братя, ако единият направи греша?

Никой не е застрахован от грешки, но в семейството по-лесно се прощава. А и грешките са по-малко, защото, когато мислят двама, мислят по-добре. Единият вижда нещо, което другият не вижда, и обратното.

Кое беше първото ви работно място?

Една сергия пред РУМ-а Младост 2 през 1989 година. Малко преди промените, имаше едно постановление на Министерския съвет, с което се разреши малката частна дейност. Изкарахме разрешително за търговия. В ония години малкият бизнес беше надомна работа и продажба на сергия.

По книгите пише, че най-трудно се прави първият милион. Той се помни и най-ясно.Кога направихте вие първият си милион?

Честно казано, не помня. Но може би е било някъде през 1991-а година.

Почувствахте ли се богат?

О, не. Онези години бяха на приливи и отливи, в тях нямаше спокойствие. Единият ден си милионер, на следващия можеш да загубиш всичко. Бяха тежки, но и луди години. Живеехме в постоянно напрежение, да не загубим това, което сме спечелили.

Много бизнесмени от онези години изчезнаха. Вас какво ви запази?

Може би това, което ни помогна е нашето образование, характерите ни и хъса, който имахме да вървим напред и да се развиваме. Не е за подценяване и житейският опит, който натрупахме, тръгвайки от онази сергия в „Младост“ 2.

Когато си треперил за всяка стотинка, цениш парите и не се впускаш във финансови авантюри. И сега сме реалисти.

Продължаваме да обмисляме внимателно всеки един проект, да пресмятаме рисковете и никога да не се впускаме в нещата с надолу главата.

Какво правите с губещите проекти?

Не се захващаме с тях. Предпочитаме да сме консервативни. От друга страна взимаме бързо решенията. Независимо дали отговорът е „да“ или „не“, братя Домусчиеви го дават бързо.

Има ли някое качество, което не харесвате у себе си?

Да. Прекалено емоционален съм. Приемам неудачите тежко и твърде лично. Живея с тях, сънувам ги. И това не е добре, главно за здравето.

Разкажете за децата си.

Имам една голяма дъщеря в в Лондон, една в София и най-малките ми деца са близнаци. За малките на този етап е важно да са живи и здрави и да растат. За големите е важно да учат, да са трудолюбиви, за да са в помощ както на семейството, така и на себе си. Всеки баща иска да види децата си в неговия бизнес, но младите имат други идеи за бъдещето си.

Как се забавлявате?

Едно от хобитата ми е да гледам футбол и то много преди да започна да се занимавам с Лудогорец. Е, виждате, че хобито ми се превърна в бизнес, така че сигурно вече не е толкова развлечение. Преди години бях много запален и по лова. Обиколил съм цял свят покрай това занимание. Но сега и за него нямам много време.

Как се поддържате в кондиция?

Имам си тайни /смее се/. Всъщност едва ли ще разкрия някаква страхотна тайна, но сънят е много важен и винаги се стремя да спя поне по 7 часа. Намирам време поне няколко пъти в седмицата и за спорт. Останалото е ген.

Къде е балансът между свободното време и работата?

Такъв баланс се намира много трудно. Семейството винаги страда- В момента съм се захванал с много неща. В нашия бизнес отговарям за фармацията и Български морски флот. Става въпрос за сериозна индустрия, много срещи, хора и важни решения, които трябва да се взимат на ежедневна база. Отделих много време и за проекта „Лудогорец“. С него започнахме от нищото и го направихме на високо европейско ниво. Това изискваше много усилия и време. И така за семейството все не остава време.

Имате  фабрики освен в България и в САЩ, и Индия? Защо не живеете там? Специално Щатите са доста по-уредена държава?

Честно казано никога не съм обмислял сериозно такава възможонст.

Въпреки, че е имало моменти, в които съм се чувствал обезверен, те бързо са преминавали. И колкото и да пътувам по света, толкова по-силно искам да се върна вкъщи, което за мен е България.

За вас работят американци. Те по-добри работници ли са от българите?

Не бих казал. Всичко е въпрос на организация. В Щатите има много българи, които работят добре, печелят добре, реализират се. Ние по-скоро не създаваме среда, в която хората да развиват своите възможности. Не бих казал, че вината е в хората.

Наближават празниците, а вие сте един от големите благотворители. Имате ли някакъв личен мотив?

Ако говорите за някаква случка в живота – не. Не е имало някакво събитие с мен или семейството ми, което да ме е подтикнало да го правя. Просто вътрешно усещане.

За съжаление, има много хора, които имат нужда от помощ. Ние предпочитаме да даряваме пари за образование и здраве и то за неща, които могат да помогнат на повече хора като медицинско оборудване или средства за обучение.

Дори в „Лудогорец“ регистрирахме фондация, независимо, че и аз и жена ми имаме свои фондации.

А на кого помагате през личните си фондации?

Имаме много проекти, но благотворителността не е истинска, ако се хвалиш с нея. Предпочитам това да остане единственият въпрос, на който няма да Ви отговоря.