Така се случи, че започнах да играя още в първи курс, вече професионални спектакли. Разбира се, първите ми роли бяха на кон, на панел… (смее се)
В представлението „Празни стаи“ на Станислав Стратиев, което направи Здравко Митков, има и такива малки роли. И в тях някой трябва да държи едни панели и взимат студенти, разбира се, не актьори. И ме взеха мен. После пък ме поканиха в „Клетка за пеперуди“ и там вече имах реплики и колегите много ми се радваха. Те са много сърдечни и доброжелателни и до момента.
Занаятчия не съм станал, а и не искам да стана. Но честно казано, понякога се опасявам, че се случва. Тогава колегите ми казват: „Не бъркай занаятчийството с професионализма. Ако правиш нещо без желание, тогава се превръщаш в занаятчия.“ И то в лошия смисъл на думата. Защото в това да изучиш занаят няма нищо лошо. И тази професия е занаят, не е само талант. Трябва да я изучиш, да я опитваш, защото иначе ще спреш, какъвто и талант да притежаваш. Затова по-скоро искам да съм професионалист-творец. Така става ли? (смее се)
Не съм го гледал, но се сещам за „Декамерон” – преди около 15 години се играеше и имаше някакъв труп на животно на сцената. Стефан Данаилов го боксираше. Беше странно.
Те са наистина впечатляващи и ако животното не се стресира, е ок. Но пък съм гледал филми, ужасни, в които направо се издевателства над животни.
И по-добре. А и нали изкуството е за това – да оставя нещо на въображението.
Винаги. Ако той, ръководейки процеса, не те накара да му повярваш, значи нещо не е наред. Повечето хора, с които съм работил, знаят какво искат да се случи. Ето, Асен Блатечки, например знае точно какъв резултат търси и затова работи бързо и успешно. Не се занимаваме хиляди месеци да репетираме, а смея да кажа, че спектаклите му са качествени и хората го харесват.