Чувствала ли си понякога, че е ощетен, защото сестра му получава много повече и по-специално внимание от него?

Да. Помня, когато той беше първи клас (Йоана е била на 4-5 години) и го водех на плуване. Пътуваме с градски транспорт, чакаме един час той да плува и пак се прибираме с градски транспорт. На Йоана в 4-годишната й аутистична неорганизираност й идваше много и на връщане почти винаги пищеше. И го виждах брат й, това 6-7-годишно човече, което трябва да търпи освен крясъците на сестра си, и погледите на хората (не толкова положителни) и ми ставаше много мъчно. Беше за кратко, после намерихме други начини как да се случва плуването, но тогава решихме всяка година за кратко да пътуваме само с него. И това да си е неговото пътуване, така че за три-четири дена да влиза където си поиска, да прави каквото си поиска, без да се съобразява с това дали Йоана иска да влезе някъде или да прави нещо. Обиколихме голяма част от приятелите ни, които живеят в Европа. Купувахме си само самолетните билети и отивахме дотам. Когато започнах с Работилничката спряхме, защото всеки лев отиваше за каузата. Но тази година възобновяваме пак пътуванията и пак ще са си само за него.

Какво каза той за книгата?

Ето го на една от страниците. Всъщност не се вижда лицето му, защото тогава беше в онзи период, в който не иска много-много да се вижда толкова. Но все пак е в книгата. Помага ми, интересно му е, много е креативен и има добра логистична мисъл.

Спомням си, че го влечаха точните науки – математика, химия…

Да, той дори правеше едни химични опити, които представяше пред наши семейни приятели. Те оставяха по 20 лв и той ги отделяше за книгата. Така всъщност събрахме първите 300 лева за книгопечата. Благодарение на него.

Обаче Йоана я има в книгата и тя позира доста умело. Май обича да се снима?

Така е. Обича да се снима, суетна е. Тя е и холерик. И си представи един холерик, затворен в аутистично тяло – неговорещо и не можещо много неща. Трябва да е голяма мъка. Затова гледам да разнообразявам по всякакъв начин нещата, които правим.

Тя кога се чувства най-добре? Кога плува в свои води?

Почти през цялото време плува в свои води, защото малко или много тук сме съобразили всичко с нея. Дори онзи ден баща й се шегуваше, че всъщност тя е господарката на къщата.

На какво искаш да я научиш?

Искам да я науча да ходи сама до магазина и да пазарува по списък. Защото сега е способна да напълни цялата количка. Отиваме за три неща, а се връщаме поне с пет.

Тя как реагира, когато видя книгата?

Погледна я, но не каза нищо. Но тя е над тези неща (усмихва се).

А ти?

Разтрепериха ми се ръцете. Мъжът ми имаше много важна среща и ми каза да го изчакам, за да донесе книгите до къщата, когато ги докара бусът, защото нали виждаш тази тясна пътечка, която води до нас. По нея бус не може да мине. Но когато бусът дойде, него още го нямаше и аз пренесох кашоните, отворих един от тях, взех една книга и я разтворих. Много съм благодарна на едно издателство от Пловдив, което я отпечата на двойно по-ниска цена от тези в София. И точно, когато я разтворих, мъжът ми ми се обади и ме попита какво правя. Аз му казах: „Точно дойде книгата и я гледам, и ръцете ми треперят. Не зная дали е от тежките кашони, или от вълнението…“ Но много добре знаех, че не е от тежестта на кашоните. Беше силна емоция.