Тя е момичето, което все по-често виждаме да се усмихва от ефира на Bulgaria ON AIR. Тя е от онзи малък процент симпатични хора, които въпреки „западната“ си диплома решават да се върнат тук и то без да потъват в сравнения между „този и онзи“ свят. И за да не прозвучи твърде патетично, тя е онази готина, синоека, руса мацка, която отгоре на всичко обича и да чете. Да язди, да си прави селфита, да работи, да изглежда добре и да танцува. И тъй като се оплака, че изобщо не си спомня, кога за последен път някой я е канил на танц, Интервюто реши да се завърти в един блус със нея, ако ще турско да е. Мдаа.

Интервюто представя Ирина Белчева.

Знам, че това е въпросът, който най-често чуваш, но не мога да не те попитам – защо се прибра в България?

Колкото и да не харесвам този въпрос, надявам се все по-често да го чувам, зададен на други българи, завърнали се у дома. Като се замисля – май съм започнала да отговарям машинално, когато го чуя. Сега ще поема дълбоко въздух и ще ти кажа днешната ми гледна точка, с оглед на годините – прибрах се, защото имаше смисъл. Защото България беше “тера инкогнита” и исках да разбера какво може да ми предложи. Но първите няколко години бях едва ли не с опаковани куфари – нищо не ме спираше да започна да странствам отново. Усещането нищо да не те спира е хубаво, но сега мога да кажа, че усещането нещо да те задържа е още по-хубаво.

Колко пъти си се замисляла да си вземеш самолета в обратна посока и защо?

Кълна се – нито веднъж. Защото ако тази мисъл беше минала през главата ми, щях да го направя без да се колебая. Никога не съм съжалявала за избора си и се гордея. Но не по онзи псевдопатриотичен начин – да се бия в гърдите и да казвам “България над всичко”, а по съвсем прагматичния и осмислен – “Тук има бъдеще”.

Напоследък случва ли се да си почиваш? Според мен постоянно си в ефир.

Много ми харесва да работя в телевизия – сякаш съчетавам почивката с работата. А за истинска почивка – крада си по няколко дни между снимките. Наскоро бях в Ковачевица – толкова много ме зареди това място, напоено с история и фолклор. През цялото време си представях, че това е някое селце от роман на Вазов и аз вървя по стъпките на възрожденците. Хубаво е да отваряме вратата на миналото, защото тя ни води към бъдещето.

„Десет“ е предаването, с което стартира в телевизия Bulgaria ON AIR. Изброй 10 неща, които никога не трябва да се правят докато си в ефир?

“Десет” беше моето бойно кръщение и съм сигурна, че в началото съм правела даже 101 неща, неподходящи за ефир. След като започнах съботно-неделния сутрешен блок по Bulgaria ON AIR, един приятел ми каза: “Вчера те гледах, браво, вече не си дърво”. Та, за да не отегчавам читателите с уроци по телевизия – най-важното е да не си “дърво” – хората обичат да гледат естествени водещи.

А 10, които правиш преди да влезеш в ефир?

О, аз много чета. Отделям часове за четене на статии и интервюта за гостите – така се чувствам напълно подготвена за разговора. А другите 9 са свързани с подготовка за предаването (които, ако можех, щях да съкратя на общо време – 5 минути) – грим, коса, дрехи, сценарии и други неща от кухнята.

Всъщност, вярваш ли в числата?

Не особено. Харесвам числото 1, защото съм родена на него. А и още помня един надпис в дирекцията на Първа английска езикова гимназия (която завърших): “За нас “втори” означава “последни”. Хубава максима.

Колко често работи формулата „руса и синеока“, когато срещу теб в студиото седи известен мъж?

Не толкова често, колкото хората си мислят. Смятам, че отдавна мина времето, в което това беше достатъчно. А и честно казано, би ме обидило, ако след едночасов разговор в ефир, русата коса и сините очи са единственото, което гостът вижда в мен.

От мъже най-често си получавала…?

Любов. Смело мога да заявя, че имам голям късмет – заобиколена съм от хора, които ме обичат и ми го показват. Пътешествия. Винаги ще предпочета пътуване до ново място пред вещ. Спомените нямат цена. Наскоро в един жълт вестник излезе статия, че често съм получавала цветя без бележка в телевизията. Искрено се забавлявах. Жените винаги знаем кой ни изпраща цветя.

Освен студийните снимки, във ФБ човек може да те види и на кон. Твой ли е или предстои да го получиш за следващия си рожден ден?

Благодаря ти за страхотната идея! Сега услужливо ще оставя компютъра включен на това интервю, за да може да бъде прочетено от когото трябва. Извън шегата – обожавам да яздя, но да имаш кон е голяма отговорност – изисква време и отдаденост, които в момента нямам. Но винаги щом ми се язди отивам на конна база “Адгор” – там имам няколко любими коне, с които се разбираме отлично.

Колко пъти се оглеждаш преди да излезеш от вкъщи?

Ще те изненадам – почти не го правя. Огледалото е в коридора и мимоходом мятам по един поглед. Всъщност, в ежедневието съм наистина много неглиже.

Кои са въпросите, които най-често ти задават най-близките?

Ще повторя любимия ми Георги Господинов: „Имам фобия от един въпрос. Кошмарен въпрос, който може буквално да изскочи иззад ъгъла… Всяко позвъняване на телефона е заредено с този въпрос. Да, най-често се крие в телефонните слушалки: „Как си? … Как да се намери такъв отговор, който да не умножава бездарието, да не зацикля в клишето. Отговор, който да не те кара да използваш готови фрази, който не лъже, но и не разкрива неща, които не искаш да разкриеш… Не знам как съм… Не съм. Точка.”

Често прозвучава “Как си?”, а би трябвало да се питаме “Щастлив ли си?”, “Мога ли да ти помогна с нещо?”. Ядосвам се, че позволяваме на ежедневието да ни кара да говорим и да действаме като малки роботчета. Както започнахме този разговор – нека това да бъде пробуждане. Извън клишето и куртоазията.