Ина и Росен – невидими за очите

Ина и Росен – невидими за очите

20 март ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Кой мина пръв по вече готовото, покрито съоръжение?

И.: Спомням си много ясно. Платът пристигна на парчета с хеликоптери и защото беше тайна, трябваше да се сложи през нощта. Но заваля зверски дъжд и излезе много студен вятър. Трябваше да се приберем, но когато дъждът спря, излязохме отново. Така със 70 000 кв.м плат покрихме съоръжението за 8 часа.

Как става това покриване?

И.: Това са бали с плат, които екипът търкаля и опъва по кейовете, а водолазите във водата ги захващат отстрани с карабинери. Така се случи, че покрихме последната секция точно в 00.00 часа, в полунощ. Тогава се появиха Владо и Кристо. Кристо стъпи пръв и произнесе реч. Каза: “Благодаря ви!” на български, а всички започнаха да ръкопляскат. Беше много вълнуващо, аз дори се разплаках.

Кога го отвориха официално?

И.: Още на първия ден някой беше пуснал партенка, че ще отворим точно в полунощ, в 00.00 ч. И отпред стояха хиляди хора. Въпреки че им обяснихме, че до сутринта няма да бъде отворено, те стояха цялата нощ. В 8 без 10 отвориха и само първия ден минаха 50-60 000 души. А Кристо обикаляше с баржата покрай кейовете и когато се качваше на горната палуба, всички викаха, махаха му, снимаха.

Представям си как се е чувствал – да види идеята си, мечтата си реализирана…

Р.: Идея, която е имал от 40 години.

Вие с Ина разходихте ли се по кея?

Р.: По време на проекта излязохме през нощта да се разходим само 2-3 пъти.

И какво беше усещането?

Р.: За мен това беше една добре свършена работа.

Какви са данните? Колко хора са посетили този проект?

Р.: Милион и двеста хиляди официално. Да не говорим, че много хора са дошли и не са могли да влязат. Италианците ограничиха достъпа в един момент – не успяха да се справят.

Хората от градчето забогатяха ли?

Р.: Вярвам, че да. 88 млн евро са официалните приходи, а около 150 млн – неофициалните.

Имаше ли паднали от кейовете във водата?

И.: В началото имаше коментари, че няма парaпети и хората може да падат. Но навсякъде имаше охрана и спасители. Оказа се, че чисто психологически хората сами си слагаха граници и почти не стъпваха в края. Много малко бяха тези, които седяха накрая и си топяха краката, например.

Какво правеха хората на тези кейове?

И: Разхождаха се, снимаха се, лежаха, ядяха, някои минаха голи, водолази се разхождаха със сухи костюми, нощем – влюбени двойки, рождени дни…

Дойдоха ли много българи?

И.: Да, дойдоха хора, които го следват в проектите му; хора, които никога не са чували за него; много българи, заради локацията, може би.

Вие двамата очаквахте ли проектът да пожъне такъв успех?

Р.: TFP правеха проучване и знаеха добре какво да очакват. Нашата работа не беше да дойдат хора, а да осъществим проекта.

И.: Ти там си вглъбен в това, което правиш. Аз например се събуждам и си мисля само за инспекцията, която след малко ще дойде и ще ме занимава с невероятни глупости. Така че нямаш време да мислиш дали ще има хора, или не. Един ден се качих на хеликоптера и погледнах всичко отгоре. Чак тогава осъзнах мащаба на цялото нещо.

Р.: По време на проекта хората работеха по цял ден, инспектирахме постоянно и подводната система. В съоръжението нямаше нито един пробив, нито един проблем. Допусках вероятност от 0,5 до 2%  изместване на котви още докато сме ги пускали. Оказах се прав – от 220 котви имаше само 2 странични, които се бяха изместили минимално с около метър. Нямаше никакви проблеми с котвената система.

Росене, ти си измислил и осъществил целия подводен проект; това, което както каза, е „невидимо за очите“. И през целия проект ти също, като твоето съоръжение, остана „невидим“. Не даваше интервюта, не се снимаше, не се разхождаше по кейовете…

Р.: По принцип много рядко давам интервюта, не го намирам за професионално. Не се нуждая от лична популярност и затова почти никой външен не ме познава. А и са малко обективните, безпристрастни журналисти. Беше жалко да чета как обезличават реалността, пишейки, че проектът е изпълнен от 1 000 души, „много от които били българи“. Истината е, че проектът е реализиран 90% от българи. Повечето от останалите работници само записаха участие.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино