Ина Димитрова – кое е това момиче?

Ина Димитрова – кое е това момиче?

20 юни ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Гмуркането в последните години стана много популярно, дори в България. На какво според теб се дължи този интерес?

Знаеш ли, светът тук е станал толкова коварен, изкуствен и натоварващ, че хората влизат в една матрица, която ги ограбва духовно ден след ден и отчайващо осъзнават, че им е необходимо нещо, което истински да ги зарежда, да буди любопитството им, да ги вади от калъпа, по-който съвременното общество се формира. Чисто и просто бягат в един по-красив и спокоен свят. Няма нищо учудващо в този интерес към гмуркането. Хората просто имат нужда от това бягство.

Къде би завела някого, който истински би искала да запалиш по гмуркането и защо?

Не е от значение къде точно ще го заведа, а как ще му покажа този свят. Но със сигурност бих го завела на някой потънал кораб, който пази тайните си на дъното на морето, носи своята история или историята на хората, някога плавали с него. Има нещо наистина вълшебно и магнетично в потъналите кораби.

Колко тежи екипировката ти и как я пренасяте, когато пътувате надалеч, без да плащате свръх багаж?

Може би тежи към 20-ина кг, зависи от точната конфигурация. Не е леко, но никой не носи водолазни бутилки и тежести, когато пътува. Те се осигуряват от водолазния център, с който се гмуркаш и влиза в цената на дайва.

Има ли мода в екипировките за гмуркане, както във всичко останало?

Разбира се, че има тенденции, но те не са породени от това кое е модерно, а по-скоро екипировката се развива според нуждите на съвременното гмуркане. Например в последно време навлезе усилено Sidemount оборудването. Неговата поява е в резултат на това, че много хора започнаха да се интересуват от пещерно гмуркане и водолазното общество създаде по-различен тип екипировка с окачане на бутилките от двете страни на водолаза, вместо на гърба.

Сигурно е много трудно да вземеш под водата нещо ново, нещо старо, нещо назаем, нещо синьо, знаеш – за късмет. Ти какво винаги взимаш със себе си под водата за късмет или не страдаш от суеверия?

О, разбира се, че страдам от суеверия. Когато се занимаваш с по-екстремни спортове мисля, че всеки страда от такива. Например никога не взимам чуждо оборудване и не давам своето, освен в много, много належащи случаи.

Като стана дума, какви са суеверията, които са най-разпространени във вашите среди?

Не мога да говоря за другите, но аз си имам свои лични. Например когато ходим да се гмуркаме на потъналия кораб “Родина” в Черно море, близо до Созопол, знак за сполучливо и безпроблемно гмуркане е да видя делфини по пътя натам. Знам, че звучи налудничаво, но имам един куп мои си суеверия и интуицията никога не ме лъже.

Трите най-важни неща, които трябва да знае един човек, който иска да се занимава с гмуркане?

Че там няма място за чувства като превъзходство, егоцентризъм и безотговорност.

Трите неща, от които трябва да се пази, когато е под водата?

Да не надскача лимитите си, да се пази от паниката и от преминаващите на повърхността моторни лодки.

А какво най-често те питат учениците ти, преди да се гмурнат?

“Мога ли да се гмуркам, ако не умея да плувам?” Отговорът е: “Да, можеш!” Всичко може, ако го искаш достатъчно и моите курсисти могат да го потвърдят. Ако не го можеш, значи не го искаш истински, а е просто хрумване.

Кой е най-възрастният човек, когото си напътствала под водата и има ли възрастова граница за това?

Спомням си, че преди години във водолазния център беше дошъл един руснак Юрий, на 82-83 години, бивш подводничар от Съветската армия. Беше голям свежар, но обичаше да си дремва между гмурканията, защото се изморяваше.

Приличаш на човек, който изкарва голяма част от времето си под водата. Къде можем да те срещнем извън нея?

Навсякъде по света. Обичам да пътувам,  особено когато е свързано с работата ми. Лятото най-често съм в Созопол, където е и водолазният център, но като цяло рядко се задържам на едно място дълго време.

Представи си, че пред теб стои незрящ човек. Опиши му се!

Със сигурност ще оставя той да почувства каква съм. Хората се определят според енергията, която представляват и отделят. Всичко останало като външност и опити да се покажеш в обществото са преходни и без значение.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино