Знаеш ли, светът тук е станал толкова коварен, изкуствен и натоварващ, че хората влизат в една матрица, която ги ограбва духовно ден след ден и отчайващо осъзнават, че им е необходимо нещо, което истински да ги зарежда, да буди любопитството им, да ги вади от калъпа, по-който съвременното общество се формира. Чисто и просто бягат в един по-красив и спокоен свят. Няма нищо учудващо в този интерес към гмуркането. Хората просто имат нужда от това бягство.
Не е от значение къде точно ще го заведа, а как ще му покажа този свят. Но със сигурност бих го завела на някой потънал кораб, който пази тайните си на дъното на морето, носи своята история или историята на хората, някога плавали с него. Има нещо наистина вълшебно и магнетично в потъналите кораби.
Може би тежи към 20-ина кг, зависи от точната конфигурация. Не е леко, но никой не носи водолазни бутилки и тежести, когато пътува. Те се осигуряват от водолазния център, с който се гмуркаш и влиза в цената на дайва.
Разбира се, че има тенденции, но те не са породени от това кое е модерно, а по-скоро екипировката се развива според нуждите на съвременното гмуркане. Например в последно време навлезе усилено Sidemount оборудването. Неговата поява е в резултат на това, че много хора започнаха да се интересуват от пещерно гмуркане и водолазното общество създаде по-различен тип екипировка с окачане на бутилките от двете страни на водолаза, вместо на гърба.
О, разбира се, че страдам от суеверия. Когато се занимаваш с по-екстремни спортове мисля, че всеки страда от такива. Например никога не взимам чуждо оборудване и не давам своето, освен в много, много належащи случаи.
Не мога да говоря за другите, но аз си имам свои лични. Например когато ходим да се гмуркаме на потъналия кораб “Родина” в Черно море, близо до Созопол, знак за сполучливо и безпроблемно гмуркане е да видя делфини по пътя натам. Знам, че звучи налудничаво, но имам един куп мои си суеверия и интуицията никога не ме лъже.
Че там няма място за чувства като превъзходство, егоцентризъм и безотговорност.
Да не надскача лимитите си, да се пази от паниката и от преминаващите на повърхността моторни лодки.
“Мога ли да се гмуркам, ако не умея да плувам?” Отговорът е: “Да, можеш!” Всичко може, ако го искаш достатъчно и моите курсисти могат да го потвърдят. Ако не го можеш, значи не го искаш истински, а е просто хрумване.
Спомням си, че преди години във водолазния център беше дошъл един руснак Юрий, на 82-83 години, бивш подводничар от Съветската армия. Беше голям свежар, но обичаше да си дремва между гмурканията, защото се изморяваше.
Навсякъде по света. Обичам да пътувам, особено когато е свързано с работата ми. Лятото най-често съм в Созопол, където е и водолазният център, но като цяло рядко се задържам на едно място дълго време.
Със сигурност ще оставя той да почувства каква съм. Хората се определят според енергията, която представляват и отделят. Всичко останало като външност и опити да се покажеш в обществото са преходни и без значение.