Ина Димитрова – кое е това момиче?

Ина Димитрова – кое е това момиче?

20 юни ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Кое е най-опасното ти, най-рисковано гмуркане? Изобщо как се преценява опасността във вашата професия и кога си заслужава риска?

Не мога да кажа кое е най-рискованото ми гмуркане.

Истината е, че при всяко гмуркане има риск.

Със сигурност едни от най-опасните ми гмуркания са онези след 100 м дълбочина, те вече са екстремни. В техническото гмуркане е важно рискът да е премерен и осъзнат, т.е. да сведеш до минимум условията за усложнение. Но като инструктор бих казала, че толкова съм се изкривила, че винаги много повече се притеснявам за другите, отколкото за себе си.

Преди няколко години ти направи своеобразен рекорд за гмуркане на дълбочина. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за това?

Не искам да говоря за рекорд, тъй като това беше част от тренировъчната ни програма за постигане на Гинес рекорд за дълбочина при жени.

Тогава заедно с Росен Желязков достигнахме дълбочина от 201 м в Червено море, което ме прави втората жена в света, минала 200 м дълбочина в открити води и това е моето най-голямо постижение като достигната дълбочина.

Най-дълбоката точка, до която си достигала? Как изглежда там?

Това там си ти самият.

Колкото по-надълбоко отиваш, толкова по-надълбоко се сблъскваш със себе си.

Нямаш време нито да разглеждаш, нито има светлина, за да видиш каквото и да било, освен спусковото въже, лъча на фенера си, дълбокомера и партньора си, ако имаш късмета да имаш човек до себе си. В моят случай там беше Росен. Иначе на тези дълбочини си по-сам отвсякога.

И какво ти минаваше през главата тогава? Нещо като „Само да се добера до повърхността“ ли?

По пътя надолу нямаш никакво време за разсъждения, освен да развиеш голяма скорост на потапяне и да запазиш правилната позиция на тялото си. В един момент ставаш толкова тежък и потъваш с такава скорост, че всяко грешно движение може да те преобърне и да провали плана ти. По пътя нагоре пък обмисляш следващите си ходове и процедури, които трябва да изпълняваш на точни дълбочини и с точните газове за дишане в точните времена. Чак в последните стъпала преди повърхността имаш време за размисли, но вече ти е толкова студено и тягостно, че времето сякаш е спряло и тогава започваш да връщаш всеки момент от гмуркането и да обмисляш какво в системата си трябва да промениш, за да ти се получат по-добре нещата следващия път.

За повечето хора срещите с акули и други хищници под водата може би е най-опасното нещо, което може да им се случи. Срещата с кого под водата е наистина опасна?

Със страха и паниката, категорично. И не само под водата. И в живота е така. Поддадеш ли се на страха, си обречен. Нищо хубаво по-нататък не може да ти се случи.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино