Кое е това момиче ли? Ще е трудно да е я определим с няколко думи. Няма нужда да описваме колко е чаровна, защото това е очевидно. Само ще кажем, че по е по-възможно да я срещнете под водата, отколкото над нея. И това не изненадва, защото там, долу, когато виждащ само очите на човека срещу теб, тя изглежда съвсем съвсем на мястото си. Плавните подводни движения ѝ отиват и и си мислиш, че точно така си си представял русалките. Затова не се учудваме, когато преди няколко години заедно с Росен Желязков достигна дълбочина от 201 м в Червено море и това я направи втората жена в света, минала 200 м дълбочина в открити води. Още тогава изпитахме чувство на гордост, но тя доказа, че може и още, когато през 2016 , пак заедно с Росен се оказа в основата на изграждането на „Плаващите кейове“ на Кристо, а днес в CV-то си може да впише и работата си по „Мастаба“ в Лондон. 

Интервюто представя Ина Димитрова.

Спомняш ли си първото си гмуркане?

Разбира се, че си го спомням. Беше първото гмуркане от началния ми водолазен курс, а аз нямах никаква представа с какво се захващам, само знаех, че ужасно много го искам. Е, после разбрах, че нещата никак не са прости, но вече бях на 5 метра под водата и с маска, пълна с вода. Нямах много избор освен да намеря начин да се справя с това, макар и не много ясно как. Беше едно лято преди 12 или 13 години, близо до къмпинг Каваците, когато инструкторът много смело хвърли екипировката във водата и каза: “Обличайте се!” И така започна всичко…

Любов от пръв поглед ли беше това с гмуркането или ти отне време да се влюбиш?

Не мога да кажа, че от първия път припознах в гмуркането призванието на живота си. Ако го кажа, ще излъжа, но изключително бързо поисках да бъда много добра в това. Заобичах гмуркането още през първите си стъпки като водолаз и така продължава да е до днес. Положих много усилия и отдаденост, хвърлих се в това с много желание, почувствах веднага стихията като едно много уютно и привлекателно място.

Имаш ли някакво тефтерче, в което си отбелязваш броя на гмурканията? Знаеш ли колко са приблизително?

При водолазите това се нарича “водолазен дневник”. Някога, особено в началото, всички водолази записваха и попълваха такива тефтерчета. Днес всичко е изместено от технологиите и водолазният компютър пази данните и броя на гмурканията, а спомените съхраняват емоциите. Отдавна вече спрях да ги записвам или да колекционирам бройки. Не знам колко са, може би 2000 – 3000. Не знам, наистина. А и от гмуркане до гмуркане има разлика.

Дълъг ли е пътят от гмуркането за удоволствие до гмуркането по работа?

Ако искаш да си добър в нещо, пътят винаги е дълъг и е с цената на много, много усилия. Важното е да си толкова добър, че да изглежда, че го правиш с лекота. В най-високите нива на професионализма 90% е много работа, а талантът е нещо, с което можеш да започнеш, но на по-късен етап не означава нищо. Някъде бях прочела нещо, което ще цитирам по памет: “Талантът е евтин, а отдадеността е скъпа, коства цял един живот.”

Освен че обучаваш абсолютно начинаещи, пътуваш по света и се гмуркаш като инструктор с напреднали, ти беше част от екипа на Кристо за проекта му преди 2 години, както и този в Лондон. В какво се състои твоята работа с него тази година?

Както и преди за “Плаващите кейове”, така и за “Мастаба”, като управител на фирма “Дийп Дайв Системс” (www.deep-dive-systems; www.BulDock.com) , която е основният изпълнител на плаващите инсталации, се занимавам с всичко, свързано с административната част, както и с подбора и контрола на кадрите, които работят на самите обекти, логистиката и организацията им. Използвам момента да поканя всички, които биха искали да видят резултата от нашия труд, да видят “Мастаба” в  Хайд парк, Лондон и да благодаря за усърдието на всички българи, участващи в реализирането му.

Как би описала Кристо на хората, които никога не са чували за него?

Като всеки велик артист, Кристо е ексцентрична личност, но същевременно с това е и изключително неподправен. При него няма поза и суета, мога да те уверя в това. В този загубил ценностите си свят мога да кажа, че виждам в него човек, който никога не е спирал да гони мечтите и целите си. Възхищавам му се, защото на 82 години е много по-жив и изпълнен със смисъл от доста хора, които срещам в ежедневието си. Кристо е професионалист в това, което прави и е завидна способността му да “пали” и кара хората около себе си да вярват в идеите му. За мен има два вида хора – едните са “световни течения” и той е от тях, а останалите просто се пускат по теченията. Едните остават след себе си следи, макар и малки, незначителни в световен мащаб. Останалите просто преминават межу тези следи. Съжалявам, ако обиждам някого с това твърдение.

Как би описала морското дъно на човек, който никога не го е виждал?

Ако има перфектен свят, то той е там, на дъното на океана. Няма нищо излишно и няма нищо не на място.

Всъщност единствените не на място там долу сме ние, хората, с нашето желание да владеем и притежаваме.

Рушим и накърняваме природата, искаме да имаме, без да осъзнаваме, че не е необходимо, защото ние самите сме част от нея.

Къде е най-красивото място, на което си се гмуркала? Опиши ни го!

Честно да ти кажа, никак не обичам този въпрос. Използвам случая да го кажа. Водата генерално – там е най-красивото място! Не е лесно да се опише, трябва да се изживее.