Данчо: Постоянно. Трудно е. Ние сме и много различни.
Иво: Така изглежда отстрани.
Данчо: Това, което описа, е романтичната представа за бар. То и едно семейство отстрани изглежда така – има майка, баща, кола, куче, децата изглеждат добре, ходят на училище. Ама знаеш, че не винаги е точно така. Но пък, за да се движат нещата, трябва да има различия.
Данчо: Променя се технологията, променя се всичко. Преди имахме 4 хладилника, сега имаме 15; преди имахме 1 ледогенератор, сега имаме 3.
Иво: Да не говорим, че преди хората дори не бяха свикнали, че в бар може да се яде друго освен ядки. Така че цялата бар култура напълно се промени.
Данчо: Мисля, че за един бар пълната промяна не е ок. Винаги трябва да пипаш някакви неща, но основното, което дава атмосферата и духа на мястото, трябва да се запази. Да се поддържа традицията.
Данчо: Аз лично смятам, че Пловдив е подходящо място в този момент. И имаме много клиенти оттам, които идват тук. Капана предполага много европейски вид, а все още няма готин бар. Но това е само някаква моя мисъл, още дори не съм я споделял с брат си.
Данчо: Аз сега ще стана на 50 и малко съм на предела вече. Но като гледам 25-годишните, се чудя на колко години трябва да стана, за да има някой 25-годишен повече енергия от мен. Само като вляза в бара и там има много хора, толкова енергия изпомпвам, че съм като гумено топче.
Иво: Аз все още имам енергия, но съм мислил, че с времето, ако искаме да оставим нещата в ръцете на някой, който да помага, той ще трябва да поеме не само привилегиите да е част от всичко това, но и задълженията. Надявам се в един момент да изскочи такъв човек. Но дори и да дойде моментът, в който стана колкото брат ми и не ми се работи повече, By the Way ще е живял достатъчно дълго време. Сега още е в тийнейджърска възраст, а тогава ще е направил един сериозен период.
Данчо: А и средната възраст на живота на един бар като бранд е 10-12 години. Не е правило, разбира се, но често е така. В Амстердам имам един любим бар. Квартален. Там е повече от 100 години. И нищо в него не е пипнато. Мебелите, интериорът, нищо не е мръднало. Продава се алкохол и няколко бири. На един ъгъл е. И винаги, когато отида там, го намирам със същите хора в него, същата опушена ламперия, същата бира. И ми става приятно. Много ще се разочаровам ако един ден отида там и го няма. И май е същото с нашите познати и приятели, които заминаха да живеят извън България. Когато са тук, винаги се връщат при нас и за тях е страшна радост, че By the Way го има все още, че нещо е като преди.
За всички герои в „Мисия Маверик“ може да прочетете ТУК.