Иво и Данчо, може ли още пет минути?

Иво и Данчо, може ли още пет минути?

19 октомври ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Диана Алексиева

Сигурно не е лесно освен с хора, да работиш и с брат си. Спорите ли?

Данчо: Постоянно. Трудно е. Ние сме и много различни.

Какви различни виждания може да имате за едно заведение? Има бар, има алкохол, има персонал, имате верни клиенти…

Иво: Така изглежда отстрани.

Данчо: Това, което описа, е романтичната представа за бар. То и едно семейство отстрани изглежда така  – има майка, баща, кола, куче, децата изглеждат добре, ходят на училище. Ама знаеш, че не винаги е точно така. Но пък, за да се движат нещата, трябва да има различия.

Освен че сега има много по-голяма конкуренция, какво друго се промени в сравнение с началото?

Данчо: Променя се технологията, променя се всичко. Преди имахме 4 хладилника, сега имаме 15; преди имахме 1 ледогенератор, сега имаме 3.

Иво: Да не говорим, че преди хората дори не бяха свикнали, че в бар може да се яде друго освен ядки. Така че цялата бар култура напълно се промени.

Трябва ли един бар да търпи пълна промяна на интериора от време на време?

Данчо: Мисля, че за един бар пълната промяна не е ок. Винаги трябва да пипаш някакви неща, но основното, което дава атмосферата и духа на мястото, трябва да се запази. Да се поддържа традицията.

А мислили ли сте къде ще е подходящо да отворите още един бар?

Данчо: Аз лично смятам, че Пловдив е подходящо място в този момент. И имаме много клиенти оттам, които идват тук. Капана предполага много европейски вид, а все още няма готин бар. Но това е само някаква моя мисъл, още дори не съм я споделял с брат си.

До каква възраст човек може да управлява бар? Нещо като преди да започне да му се доспива след новините?

Данчо: Аз сега ще стана на 50 и малко съм на предела вече. Но като гледам 25-годишните, се чудя на колко години трябва да стана, за да има някой 25-годишен повече енергия от мен. Само като вляза в бара и там има много хора, толкова енергия изпомпвам, че съм като гумено топче.

Иво: Аз все още имам енергия, но съм мислил, че с времето, ако искаме да оставим нещата в ръцете на някой, който да помага, той ще трябва да поеме не само привилегиите да е част от всичко това, но и задълженията. Надявам се в един момент да изскочи такъв човек. Но дори и да дойде моментът, в който стана колкото брат ми и не ми се работи повече, By the Way ще е живял достатъчно дълго време. Сега още е в тийнейджърска възраст, а тогава ще е направил един сериозен период.

Данчо: А и средната възраст на живота на един бар като бранд е 10-12 години. Не е правило, разбира се, но често е така. В Амстердам имам един любим бар. Квартален. Там е повече от 100 години. И нищо в него не е пипнато. Мебелите, интериорът, нищо не е мръднало. Продава се алкохол и няколко бири. На един ъгъл е. И винаги, когато отида там, го намирам със същите хора в него, същата опушена ламперия, същата бира. И ми става приятно. Много ще се разочаровам ако един ден отида там и го няма. И май е същото с нашите познати и приятели, които заминаха да живеят извън България. Когато са тук, винаги се връщат при нас и за тях е страшна радост, че By the Way го има все още, че нещо е като преди.

За всички герои в „Мисия Маверик“ може да прочетете ТУК. 

 

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино