Тя обича мъжките дрехи, хубавата музика и подрънква на китара за кеф. Пада си по рок музиканти, а не по футболисти. От това разбирам, че е истински модел. Затова попада в Интервюто.
Избрах я не защото е модел, а защото си пада по рок банди. И прави I am with the band за 12mag. Не знаете какво е това ли? Кликнете на линка и ще разберете. Ако ви мързи, накратко – Ивета се появява за малко, за да ни представи супер, мега, гига готини банди и едно тяхно изпълнение, специално за нея. Разбирам ги, и аз да бях рок музикант, и аз щях а пея за мацки като нея. И нея я разбирам – бандата, която иска да ѝ свири на ушенце, е Остава. Много ясно. Добър вкус и красиво лице.
Интервюто представя Ивета Димитрова.
Първо искам да ти благодаря, че не започваме с какви гримове имам в чантата си. А сега по същество – красивите жени са музи, артистите се нуждаят от тях. Дали ще са фотографи, режисьори, музиканти, художници или писатели – няма значение. Харесват се взаимно. Да бъдеш с артист, от какъвто и да е тип, предполага едно по-високо интелектуално ниво, въпреки че въпросът намеква обратното. Може би е световна тенденция, но не е особено популярна в България. Жалко. А за рок музикантите… Едно от най-вълнуващите и прекрасни неща, които могат да се случат на момиче с отношение към музиката, е да се влюби в човек, който я създава. Относно футболистите нямам наблюдения.
Аз се сещам за още една – Карън Елсън. Страхотен албум. Джак Уайт и е повлиял доста позитивно. Иначе, вероятно е свързано с обкръжението. Не е чак толкова модерно, но не е необичайно. Аз лично правя жалки опити да дрънкам на 3 акорда с голямо удоволствие, но нямам амбиции някой да ме вземе в група. Предпочитам да слушам тези, които умеят и да пия вино около тях. От друга страна, доста моделки стават актриси, стилисти, фотографи и прочие. Когато си в определена среда, се развиваш в нея. Някои пък, абсолютна пънкария, стават съпруги, гледат красиви бебета и чак след това се ориентират към нещо различно. Това е професия с култ към младостта, не е вечна и е хубаво момичетата да се образоват и/или насочат навреме.
Имам си. От скоро работя и като букер в Ivet Fashion, което значи допълнително часове в офис. Оплаквах се, че имам прекалено много свободно време пред всеки срещнат, ето сега – пада ми се. Проектът I’m with the band е едно от най-любимите ми неща в момента, правя го с огромно желание. Има толкова много талант, за който никой не знае. Алтернативната сцена е много малък и прекрасен балон и целта е да покажем тези групи и артисти на аудитория, която няма как да ги е чувала преди. Има нужда от такава платформа и съм много щастлива, че започва да се развива. Oт скоро с YALTA CLUB организираме концерти, на същите тези групи, и ще правим по един гиг месечно т.е. хората ще могат да ги слушат и на живо.
Според личния ми вкус. Избирам и парчето, което искам да представят – сред демата и записите, които изпращат. Някои ги откривам неволно или чрез приятели, какъвто беше случаят с Comasummer, други искам да ги снимам от самото начало и просто чакам подходящ момент, трети пък, сами се свързват с мен. Най-същественото ми изискване към тях е да свирят изцяло авторска музика. Адаптацията зависи от тяхната преценка, там не се бъркам. Напоследък разни разбирачи и музикални «гурута» ме плашат, че ще свършат бандите, но засега няма такава опасност.
Всяко парче е специално, според мен, иначе нямаше да го снимам. Различни са. Не мога да избера едно и да кажа, че то е по-добро или по-лошо от останалите.
Хм. Напоследък The Shins, Broken Bells, Editors, Grizzly Bear и Foals.
Разни жужащи въпроси, чиито отговори издирвам, шегички и нормални ежедневни неща.
Ако ми е ясно какво точно ще се снима, не е просташко (колкото може да не е просташко видео към попфолк парче) и предлагат добър хонорар, естествено. Това е работа и я разграничавам от личните ми вкусове и интереси.