Отначало я мислехме за поредното хубаво момиче, на което му се иска и да пее. Оттогава мина известно време и преди няколко месеца се появи албумът ѝ „Fish Tears“. Мислим си, че трябваше да се говори малко повече за него. Смелостта да навлезеш в толкова ревностно пазена територия, каквато е и без това малката ни музикална сцена, заслужава адмирации. И не е само това. Формулата „красиво момиче с китара и нежен глас“ винаги работи безотказно, особено ако има наличен и талант. Припознаваме в нея нов свеж полъх в бг музиката и я срещаме, за да ѝ зададем няколко кратки въпроса. 

Интервюто представя Ива Янкулова. 

Прочетох няколко материала за теб преди да се срещнем. В повечето те описват като модел и актриса в сериал. Аз по-скоро те познавам от музиката, която правиш. Ти как се възприемаш в последната година?

Труден въпрос. Определено не се мисля за актриса, но ето, че ако ми се предложи роля и според режисьора съм подходяща за нея… Как да се определя? Модел също е много странно, въпреки че имам над 10-годишен опит в тази сфера. Ако трябва да сме съвсем коректни, аз съм художник по образованиe, но в последните години моето сърце е в музиката.

А ако приемем, че професията е това, което те храни, каква е твоята професия?

От всичко по малко.

Не си актриса, а си участвала във филм. Не си и дипломиран музикант, а вече имаш издаден албум. Нали знаеш, че това може да ядоса доста хора? В крайна сметка чие мнение е важно за теб?

Надявам се хората да не се ядосват за такива неща. Най-важно ми е какво мисли Ненко, китаристът в бандата, с когото сме заедно от началото на проекта.

Кои са най-честите предразсъдъци, с които си се сблъсквала?

Някой ми каза веднъж, че музиката ми е за момичета.

Кой е най-приятният комплимент, който си получавала?

Че албумът ми е едно от най-хубавите неща, излизали скоро като продукция в България. Беше от много як музикант. Стана ми приятно.

Слушах дебютния ти албум. Много е приятен, малко меланхоличен, малко кънтри, малко поетичен. Но това, разбира се, е моето мнение на любител. Ти би ли го определила стилово?

Стилът е YVA. Никога не съм си мислила, че искам да звуча като някого. Разбира се, имам своите вдъхновения, но не мисля за стил, когато пиша песен.

Много харесвам момичета с китара. Мога да слушам Карла Бруни на repeat. Обаче китарата не е ли много труден инструмент, особено за хора, които нямат музикално образование? Теб кой те научи?

Боуи, Принс, Запа, Хендрикс, Кобейн… Все музиканти, които сами са се научили да свирят на китара. Аз не съм така самодисциплинирана и даровита, така че нямам нищо общо с тях. Започнах още в Милано и продължих тук, но нямам за цел да ставам китарист, нека е ясно. Неслучайно имам двама страхотни такива в бандата. Пиша песните си на китарата, защото така ми идва най-естествено. Уроците по пеене са това, което в момента ме вълнува истински. Карла Бруни я нацели чудесно тук с нейния Gibson – подарък от Мишел Обама. Копие на моя. Прекрасен инструмент!

Снимахме те с една много красива твоя китара. Разкажи ни защо ти е толкова ценна!

Това е тя – Gibson Hummingbird. Легендарен модел! Мик Джагър свири на такава, както и много други големи музиканти.

Коя е най-ценната вещ, която притежаваш (като изключим китарата)?

Ще ме ограбят заради теб! (смее се) Дневникът на майка ми.