Срещаме се пред паметника на Съветската aрмия. Не случайно искамe да го снимаме там. След почти 30 години извън България и работа като инвестиционен банкер в САЩ, Австралия и Аржентина, той се връща тук, за да основе неправителствената организация Single Step, която да подпомага младежи от ЛГБТ общността, както и техните родители и обкръжение от приятели и учители. И най-вече да работи по говоренето на тази тема с хора извън общността, обяснението, образоването и като за начало пояснението, че сексуалността, каквато и да е тя, не е диагноза или състояние, подлежащо на лечение, нито пък лош дух, който можем да изгоним с помощта на екзорсист. До този момент, аз почти не вярвам, че все още има хора, които не са наясно с това, че все още, след десетки филми, световни примери и дебати, темата се нуждае от разяснение. Оказва се, че далеч не е така и че е време да започнем оттам, където сме били и преди 30 години – от времето, когато различни в България „нямаше“ и „не трябваше да казваме на никого“.

Интервюто представя Иван Димов.

Неслучайно избрахме това място, за да те снимаме. Не мога да повярвам, че все още има хора, и то на нашата възраст, които имат нужда от пояснения по темата.

О, да. Оказа се, че това е така. И не става дума за хора, силно религиозни или пък силно консервативни, говорим за невежество по темата.

След толкова време извън България, как се реши да се върнеш тук и да основеш Single Step?

Преди две години бях на едно събиране тук и направих някаква забележка във връзка с моята сексуалност (аз винаги съм много открит за моята сексуалност). След това, едно момче, което току що беше завършило гимназия, очевидно много притеснено, дойде при мен и ме попита дали можем да си поговорим, защото няма с кого друг да го направи.

Оказа се, че е гей и преди време, когато споделил това на майка си, тя го завела на психиатър. Въпросният „специалист“ му казал: „Не се притеснявай, ще те излекувам“.

Сериозно?

Съвсем. А още по-парадоксално е това, което следва. След срещата с този терапевт, момчето решава, че е болно, бяга от вкъщи, решава да сe самоубие. За радост опитът е неуспешен, но той вече няма с кого да говори по темата.

Наистина е странно, че трябва да се „говори за това“ в днешно време. След толкова много филми, книги, дебати…

Да, ние гледаме филми, четем книги, попадаме на различни драматични истории, но когато някой застане срещу теб и сподели подобно нещо, е наистина шокиращо. Тази история истински ме афектира и ме накара да се запитам с кого в такъв случай говори това момче. Всяко момче. Или момиче. В момент, когато най-скъпото ти, на което имаш най-много доверие – семейството ти – реагира по такъв начин.