Доверихте ли се напълно на Милен Русков от историческа гледна точка или проверявахте детайлите отделно?

Я.: И с невъоръжено око се вижда, че той е положил огромен труд, направил е много задълбочено и точно изследване. И е постигнал забележително ниво на историческа достоверност. Но пък си е запазил и момента на творческа свобода. Художествената реалност не е задължена да отговаря напълно на историческите факти. Но е радващо да усещаш вещината на автора в описваната материя.

З.: Проверявали сме дребни неща, и то за да си помогнем вътрешно на нас – колко часът е било, като е тръгнал отнякъде, за колко часа е стигнал до някъде. Понеже ние сгъстяваме малко времето и тези неща са ни важни.

Кога последно сте правили нещо по български текст?

З.: Снимах филм с Камен Донев по негови текстове. За него като му дойде времето ще разкажа.

Щом не може да се сетите за много други неща, значи „Чамкория“ е толкова добър текст, че не е за изпускане?

З.: Да, рядко се появяват неща, които да ти се четат и да ти се иска да се позанимаваш с тях. Големи късметлии сме, че музата на Милен му е пратила тоя сюжет и тоя герой точно сега.