Захари Бахаров, Явор Гърдев и „Чамкория“. Дай им два часа!

Захари Бахаров, Явор Гърдев и „Чамкория“. Дай им два часа!

14 декември ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Как бихте описали Бае Славе на хора, които не са чели романа? Какъв е той?

З.: На мен би ми се искало да го гледат хората не само като нещо екзотично, старовремско, но и би било много хубаво да искат да си вземат нещо от него. Хем той е едно очарователно говедо, хем можеш да научиш не малко от начина, по който той атакува живота; от начина, по който се справя. Да, може и да мрънка малко, но всяка сутрин става и посреща това, което животът му е подготвил. Гледа си семейството. Не смята, че някой нещо му е длъжен и не се самосъжалява.

А днешният мъж е един лигльо – или го мързи и по цял ден се “изразява” във Фейсбук, или пие от сутринта, или не може още да “открие себе си”, а през това време жените, майките и бабите ни сменят памперси на стари хора в Гърция и Испания и издържат тая армия хрантутници. А Бае Славе е друга работа. Както казваше дядо ми, лека му пръст: “Какъв пубертет бе, Зарче? По мое време нямаше пубертет!“ Точка.

И това е позиция, от която можеш да си вземеш някакво вдъхновение, да си кажеш: „Дай по-мъжката бе, стани и направи нещо!“. “Нещо по-така и от добро сърце”, както казва Бае Славе.

Тогава мъжете по-мъжкари ли са били от сега?

З.: Според мен в пъти.

Този текст може ли да проговори на хората, които днес са на 20 години и които са пропуснали уроците по история?

Я.: Да, текст, който има художествена стойност, не се чете и осъзнава само през предварителното познание за историческия контекст. Такъв текст неочаквано може да послужи и за наваксване на пропуснати познания, а и за опресняване на избледнели такива. Във всеки случай такъв текст се чете с мобилизация на предварителните познания, но може да се прочете и начисто – с мобилизация единствено на личния опит. Във втория случай той може да те запали чрез идентификация, да събуди желанието ти да разбереш.

З.: Това е пълнокръвен свят, в който ти можеш да влезеш без да знаеш нищо за него, просто защото е добре написан.

Я.: И е начин за опознаеш един исторически свят и контекст през художествена литература.

З.: И като четеш или слушаш това, можеш да си кажеш: „Ето, нищо не се е променило.“ А може и да си кажеш: „А, ето къде е началото на всичко!“

Я.: И още нещо – можеш да си кажеш: „Същото, ама не съвсем.”

З.: Поне не мрат хората по мазетата на “Обществена безопасност” и няма да те изпекат в “Дирекция на полицията”.

Я.: Да, като се позамислиш, и това не е малко цивилизационно постижение. Само век по-късно.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино