Л: Да де, ама отиваш на село, пускаш bTV-то и пак не си свободен. Може да си в града, да не се съобразяваш със заобикалящата те плява и да си все толкова свободен, колкото на село с телевизора. Така че не мога да намеря къде е границата. Едно време с Явор…
Л: Ами преди 7 години станахме гаджета, преди 5 се разделихме…
Я: Малко по системата на Бегбеде и „Любовта трае три години“…А иначе “пълна свобода“ е може би само това състояние на духа, което усещаш в последните секунди на живота , дотогава само се опитваш.
Я: Да, дори сме работили над това, всеки да си има своите неща.
Л: Ние като бяхме заедно може би бяхме твърде объркани. Беше ни първата сериозна връзка и на двамата. Някак си човек не знае как да се намести. Правех повече грешки, отколкото сега бих направила.
Я: Eдин приятен за мен урок.
Л: Пък и тогава му беше времето и мястото да се случи.
Я: Да, и не се връщаме с някаква носталгия към това време, по-скоро като нещо нормално.
Л: Даже по-скоро се забавляваме и понякога се караме на стари теми.
Я: Нямаме лоши чувства един към друг, това е сигурно.
Л: Това щях да кажа. Как може да си свободен, като си непрекъснато зависим от тези хартийки?
Я: С повече пари можеш по-свободно да взимаш решения и да пътуваш, можеш да си купиш малко свобода.
Л: Да, със сигурност да пътуваш повече. Но пък винаги има проблем, че като имаш много пари, често нямаш време.
Я: Или обратното – като нямаш достатъчно, не можеш да отидеш там, където искаш. Комплицирано е, като везна с по няколко теглилки и от двете страни. Гледаш хем да имаш достатъчно свободно време, хем да имаш ангажименти,с които да се развиваш като арист , пък и да ти осигурят средства за живеене.
Л: Аз мисля, че парите никога не стигат. Дори и на много богатите в момента сигурно не им стига съвсем малко да си купят последния модел яхта, примерно.
Я: Трябва да имаш необходимия минимум, някаква средна база, за да се чувстваш спокоен, да не ги мислиш парите. Трудно е да се каже колко пари ще те направят свободен.