Колко пъти сте ограничавали свободата си заради друг? Не само във връзките.

Л: Напоследък може би все по-често се спирам заради други хора, защото започваш да порастваш и разбираш, че не си център на вселената. И искаш или не, трябва да се съобразяваш. За човека до теб се съобразяваш, защото искаш да се съобразяваш, а не защото трябва. За колеги, за работа, за приятели…Случва се все по-често.

Я: Постоянно. Дори нашата работа е свързана с това – колектив, в който работиш и с който трябва да се съобразяваш. Мен лично работата в екип ме направи по-търпелив.

Изненадвам се, че когато говорите за свободата, я свързвате с отношенията, с това, което ви обвързва психически. Разбирам ви напълно, но аз например съм се чувствала истински свободна в моменти на допир с природата, в моменти на усамотение с нея – плуване или когато сме някъде в планината и е тихо… Дори, Яворе, мислех, че и ти ще кажеш нещо такова, тъй като ти си доста екстремен тип.

Я:  Да. На върха, в морето , океана,  където се бориш със страховете и и изостряш сетивата си.Преодолееш ли страха, чувстваш свободата. Ето сега се оказа, че свободата е адреналин. 

А на сцената изживява ли сте нещо подобно? Дуенде?

Л: Да, свободата не е задължително свързана с планината. Аз много често се чувствам свободна в градска среда. Много обичам напоследък да съм сама, да се разходя някъде, да отида дори ей така, без посока, сама със себе си, с музиката си, с книгата си, сред хора, но сама. Това също е вид свобода.

Мислили ли сте какво е да постигнеш „пълна“ свобода в днешно време?

Л: Не знам къде е границата. Ако тръгнеш да се бориш за абсолютната свобода, това ще наложи много ограничения – на храна, на хора, на място, където да живееш… Трябва да си в пещера на ОМ, а аз не съм се извисила чак толкова много.