А искате ли си сега тези само ваши моменти?

Г: Понякога просто искам да имам малко повече време за себе си и то в рамките на този час, на този момент, който при нас идва и бързо си отива. И другите около нас понякога не могат точно да го разберат и казват, че ти си отнесен или леко забравяш и не си на тая планета, а просто мозъкът ти се рее някъде…

Б: Да, и Дара казва: “Не ме слушаш!”. Значи и ми личи. (смее се)

Г: Аз съм започнал да слушам вече избирателно, дори понякога се притеснявам да не би да съм зле с паметта вече…

Как ще научите децата си да оцеляват, да са част от състезанието?

Г: Бих добавил нещо във връзка с първия ти въпрос – този за конкуренцията.

Мисля, че аз наистина съм състезателен кон, надбягвам се дори с времето. И това не е конкуренция, а аз сам съм си двигател, много деен съм, не се спирам. И въпреки че изглеждам много балансиран, вътрешно съм нервен и не се примирявам със статуквото. Това е борбата.

Ще уча децата си да са силни и да отстояват принципите си.

Б: Мисля, че ги учим с примера си. С това, че имаш желание, мисъл, тревоги, път, по който вървиш във всичките си спадове и върхове.  Ако си седя вкъщи по цял ден и си правя някакви женски  работи, което също е фантастично и може би един ден и аз ще мога да го правя, те годинките чукат вече годинките, та тогава тя ще го види това от мен и ще е спокойна, че дори да остане вкъщи, тя ще е щастлива така, щом майка й е щастлива. Децата без да искат копират модела. То е подсъзнателно.

А изкуството също е труд – организираност, отдаденост, време… Хората си мислят, че ние спим до обяд едва ли не, а това е 24 часа работа. Не можеш да се прибереш в 6 и да изключиш. Ние тепърва след 10 вечерта започваме да работим, когато другите вече спят. Не е лесно да оцелееш. Така че респект към всички, които вървят по този път.

Това пак е пример за децата ни. Не да ги направиш конкурентноспособни, а смислени в това, което правят.

Каза, че може и един ден да си останеш вкъщи. Мислиш ли наистина, че това е възможно?

Б: 3 дена го мисля, на четвъртия полудявам. Три дена по Коледа е страхотно да съм си с пижамата вкъщи. Но си спомням, че наскоро, Влади, ти бях звъняла, аз бях във Варна на участие, ти – в Банско. Аз започвах в 00.30, ти към 2.  Тези часове до излизането на сцената, когато си в хотелската си стая и чакаш, и хем много ти се спи, а пък знаеш, че трябва тепърва да излезеш и не просто да излезеш, а да дадеш всичко от себе си… Тези часове са много уморителни. Въпреки че сцената прави така, че като се качиш, забравяш и за умората, и за всичко останало. Та, това е по повод годинките – на такива участия си мисля, че това вече не е за мен. Душата ми спи.

Г: Хубаво е като дойде това време за слизане от сцената, да има с какво да се занимаваме и тогава да сме пълноценни.

Б: Ти ще си един продуцент с пура и кожен фотьойл.

Г: Не си се представям така, честно.