А това, че постоянно се ебават с теб, че винаги взимаш награди, не ти ли омръзна?

Г: (Смее се) Е, то вече няма награди. Да не се хваля, но аз наистина май имам доста награди.

Колко са ?

Г: 41.

Да бе!

Г: Да, малко е нескромно, но е така – в почти всяка категория имам по 4-5.

Къде ги държиш?

Г: В Монте мюзик. Аз голяма част от тях съм ги раздал, особено като са в съавторство с някой.

Какво им казваш на децата ти за тези статуетки?

Г: Не са се интересували. За тях още е странно изобщо, че ме спират по улиците да се снимат с мен. „О, татко, пак ли ще те снимат? Хайде да не ходим в мола!” –  така казват. На тях им писва от това постоянно внимание към мен.

Б: Крадат им от времето с теб.

А ако конкуренцията беше огромна? Ако бяхте в Америка, където нямаше да имате избор – трябваше да вадите продукт след продукт, да имате постоянно медийно присъствие, да правите няколкогодишни турнета?

Б: Пак щяхме да правим същото.

Г: Аз не искам да си представя, че ще работя повече от това. Снощи работих до 4 сутринта по албума! Сега е 9. Колко повече?! Стига! (смее се) Макар че аз съм работохолик. Пък и съм роден тук, харесвам си мястото и хората, и езика, на който пея.

Б: И аз нямам нито едно английско парче в новия албум, всички са на български.

Г: Иначе съм мечтал за „навън“, като бях по-млад, но не съм се концентрирал в това през годините.

Кога разбрахте, че е добре да следвате осъществими мечти? Кога стъпихте на земята?

Б: Не мога да кажа кога е бил точният момент. Със сигурност енергията, която ми коства да правя нещата, сега е много, много по-голяма от преди. По-трудно ми е сега, може би защото зная повече, повече неща са ми се случили, трудно нещо би ме изненадало, защото познавам себе си много добре и това много ме отегчава.

Г: Все едно аз говоря.

Б: Особено като пиша текстовете си, много често се завъртам в един кръг и няма излизане. И разбираш, че с годините става по-трудно. Първите песни, първите клипове, първите срещи с публиката, първите награди… И това УАУ, има трепет, адреналин… Сега всичко е приятно, но не е както преди, трябва да вадиш козове, по-трудно е да останеш и да не си уморен. Защото Лили Иванова беше казала: „Като си уморен, стой си вкъщи“.Г: С годините ставаш все по-взискателен и към текстовете, и към музицирането. Трудно е да го кажеш по различен начин от този, по който вече си го казвал. За последния албум писах текстовете 7-8 месеца, всяка дума я премислях  хиляди пъти… Може би затова станаха готини, защото са изстрадани.

Б: И това вече значи, че сме се приземили… донякъде. Не зная душѝ като нас колко могат да се приземят.

Но битът приземява всички. Когато имаш деца, когато се прибираш, когато трябва да следваш правила, съобразяваш се с половинката си, с децата си, с неразходените кучета, с вечерята, на която трябва да седнете всички, пък на теб не ти е до това, защото искаш да си допишеш нещо, но не е сега моментът, за да не ги ощетиш, искаш да се наспиш, а няма никакъв шанс…

Ние отдавна сме приземени, бидейки хора с деца.