Разговаряме няколко седмици, след като за втори път гръмва скандал, в който името ѝ е свързано с наркотици. Първият път е преди по-малко от година. Тя е пребита от приятеля си, а в него е открита марихуана. Големият скандал е именно притежанието на трева. Почти не се споменава за жестокия побой, чиито следи не могат да бъдат прикрити седмици наред. Тези следи са нормални за общество, в което е традиция жените да бъдат поступвани. В делници, на празници, за добро и лошо, дори ей така – за късмет. Тук така се и пие. Така се и съди. Особено ако имаш „късмета“ да си известна. Жена. Вторият път след лек пътен инцидент с друг автомобил и проверка за наличие на наркотици в кръвта, тя дава положителен резултат. Отново е в ареста за 24 часа. И в устата на медиите. И обществеността. Съдят я още преди да има присъда. 

Косите ѝ са вплетени в дълги плитки, носи кожен панталон, къса блуза и висок ток. Гримира се, докато си говорим. Пуши. Не се познаваме. Държи се точно като дете с непознат човек. В началото е почти сърдита, после се намества удобно в стола, разполага гримовете си на бюрото и започва да говори. Лаконично и предпазливо. Колкото повече грим покрива и без него красивото ѝ лице, толкова по-открита става изповедта ѝ. Смее се, ядосва се, размахва ръце, насълзява се… Знае, че над нея тегне присъда. Казва, че не ѝ пука, но очите ѝ я издават, че не е точно така.  Дрехите я издават, косите ѝ, цигарите ѝ. Толкова много неща върху нея, които да я правят голяма. И толкова малко, които да я правят щастлива.

Жана Бергендорф в Интервюто.

Как минава един твой ден? Разбрах, че обичаш да спиш.

Вече да. Едно време 3-4 часа ми стигаха да се наспя, сега се натрупва умора и имам нужда от повече сън.

Вечер до късно ли стоиш? Какво правиш?

Когато съм на участие, да. Иначе тези дни се занимавам основно с чистене. Наскоро се преместих и пера абсолютно всичко. Аз съм малко перфекционистка. Везна, какво да ти кажа.

Майка ми е Везна. Много ги харесвам жените Везни – хем са женствени и изящни, хем се борят и работят по мъжки. Много са печени.

Това е – мъж в женска опаковка. Господ така ме е наказал. В този живот е определил да бъда жена. Ама аз вярвам в прераждането, та ще видим по-нататък. Интересувам се от такива неща – от предишни животи, какво се случва с душите… Нали знаеш – има души, с които се срещате във всички животи, а във всяко прераждане ти се праща и една нова.

С коя душа сте заедно най-отдавна?

Най-близката ми душа е баба ми, с която дори не съм имала кръвна връзка. А новата душа в този ми живот е майка ми.

Как мислиш, защо ни се пращат новите души?

Това е изпитание. Трябва да има нещо различно.

А синът ти?

Синът ми винаги е бил до мен. Казвали са ми, че в трите си предишни живота съм била стопроцентова жена. И съм живяла в Гърция, Бразилия и още една латиноамериканска държава, но не си спомням коя точно.

А сега харесва ли ти къде се намира душата ти?

Не.

Харесва ми тялото, което е дадено за душата ми. Нямам комплекси. Комфортно ми е.

Но може би ако се бях родила в Англия или Америка, щеше да ми е по-приятно.

Защо не остана в Дания тогава?

Не, това не е моето място. Свързвам го с лоши спомени, въпреки че не съм злопаметна по принцип. Хората там не са от моята кръвна група. По-различни са от нас, по-студени. А аз обичам топлината. Мен ако ме изпратиш в Африка май ще ми е най-добре.

Да, ама в Дания животът е доста по-спокоен, по-уреден.

Така е. Но не е моето, аз имам нужда да чувствам, да горя, да живея, да съм на гребена на вълната.