Научих за него малко преди да излезе книгата му. И си признавам, видеата, които прави, ми се сториха детски. Наивни. И после го забравих. Един ден обаче Facebook се наводни със снимки от премиерата на книга. По-точно от огромна опашка пред книжарница заради премиерата на книга. Емил Конрад написал „Нещата, на които не ни учат в училище“.  Децата на мои познати също бяха на тази опашка. Деца, които според мен открито говорят с родителите си и съвсем нямат нужда от съветите на Емил. А ето ги там, развълнувани, че ще срещнат своя гуру. И тогава погледнах на Емил от You Tube и нещата, които прави, от друга страна – Емил не е моят гуру. И не трябва да бъде. Но по някакъв начин, той е намерил своята публика, своята ниша. Децата се смеят на видеата му, споделят ги, харесват ги толкова много, че са довели родителите си и са убедили да дадат по 10 лв за книгата му. И да чакат на опашка за автограф. 

Успявам да го срещна почти два месеца след излизането на книгата. Той идва на време, усмихнат и малко по-голям отколкото си го представям. И още нещо – кара ме да си спомня за времето, когато си на 25. И скромността не е основното ти качество. А дали един влогър може да остане Гуру завинаги в света на един тийнейджър или ще е поредната звезда за един ден – това не мога да кажа. Той е първият „влогър“, с когото се запознавам. 

Емил Конрад в Интервюто.

На колко години си ?

На 25 , но хората си мислят, че съм по-малък.

Феновете ти по-малки ли си?

От 11 до 24  години са повечето.

Кога за първи път влезе в интернет?

Аз съм влизал в Mirc, като съм бил на 13. Ние в нас имахме интернет с телефон и дуплекс. Аз никога не съм бил без интернет, без компютър. Всъщност, не зная какво е да нямаш компютър и интернет.

Кога за първи път направи нещо в Интернет?

Първо си направих канал в You Tube през 2005 година, защото вече бях гледали някои неща там и ми беше интересно. Качвах всичко на английски, защото мислех, че тук няма да се гледа. Качвах един път седмично и говорех за неща, които са ми се случвали. Следваха ме около 4000 човека. Така започнах. Снимах едно видео и след това два дни го обработвах. Сега правя това за един час.

Тогава каза ли на близките си?

Близките ми разбраха чак , когато започнах да правя видеата на български. Хубавото на мрежата е, че не можеш да разбереш човека там откъде е. Всъщност, първото видео, което качих на български, изведнъж стана популярно и тогава трябваше да кажа на приятелите си, че правя това. За да го научат от мен, а не да го видят в мрежата.

Кога се случи това?

Пред година и половина започнах да правя видеа на български. Първото беше за градския транспорт, но то не стана много популярно веднага. След 3 месеца направих ново – за това как хората използват Фейсбук.  И то, защото се разболях на морето, нямаше какво да правя и седях много във Фейсбук, и много се дразнех на това какво публикуват хората. Направих това видео и то имаше 200 000 гледания. Пуснах го в You tube и Vbox. В края поканих хората, които са го харесали, да харесат страницата ми във Фейсбик. За една вече това бяха 7 000 човека. Казах си  „Има 7 000 човека, които искат да гледат това, което съм направил.“ И се замислих, че трябва да направя нещо след това, но да не бягам от стила на първото. И до сега го правя – гледам да не излизам от собствения си стил,защото това се усеща.

За тази година и половина, какво разбра – какво харесват да гледат тийнейджърите?

Обичат да се говори за отношения – независимо дали ще са отношения между гаджета, родители и деца, приятели, семейства. А иначе видеата са комедийни и явно и това им харесва.

Имаш ли конкуренция?

Има едно момче, което аз харесвам – Цветослав Цонев. Той също има много почитатели и правим видеа заедно от време навреме.

Това за теб бизнес или забавление е?

В момента , в който го възприема като работа, може би ще спра да го правя. Но покрай него, се случват различни неща, които може да са бизнес – книгата, която написах, сега ще водя радиопредаване. Макар че, и това са ми приятни неща.

В книгата пишеш за неща, за които хората, особено децата не говорят много често. Главата за смъртта, например.

Не знам ти как я възприемаш смъртта. За мен в нея няма нищо страшно. Случва се. Затова говоря открито за нея.

Аз си мислех, че в наше време тийнейджърите научават за доста от тези неща в училище или говорят открито с родителите си. А пък ето, че явно не  е така. Щом имат нужда от теб.

Различно е. Проблемите са едни и същи, каквито са били преди, предполагам, такива се и сега. Децата се интересуват от отношения, поп култура, книги. Често ме питат как съм започнал да се занимавам с това. Единственият съвет, който им давам е да правят това, което ги интересува самите тях. Защото тогава хората са много по-склонни да се припознаят и да го харесат.

За книгата беше жестоко критикуван, не само в медиите,но и в мрежата. Какво мислиш за тази критика?

Критиката, която получих беше смешна. И тя продължава да е смешна. Защото на някои от тези, които ме критикуваха, аз мога да съм дете. И те се поставят в смешна позиция. Запомнил съм и един от коментарите във Фейсбук . Жена на възраст около 50-60 години  беше написала един ферман, как моите видеа са плоски , несъдържателни и какво ли още не…Моят мислен коментар беше „Лельо, тия видеа не са за теб.“ Никой не го интересува дали някакви хора харесват нещо или не. А точно тези хора, силно желаят да изкажат мнението си по въпроса. Ако не ти харесва, не го гледай. Имаше и готини критики, де.

Не говоря за тези критики, говоря за някои медии или хора от бранша, които се изказаха не много ласкаво за теб.

Истината е, че какво и да бях направил, и чай да бях брандирал с моето име, щеше да се продава. Това е факт. Но фактът, че знам какво ще предизвика това, което ще направя, ме караше да съм много внимателен. А пък могат и да плюят книгата, но в същото време ми правеха реклама. Така и с видеата, не им харесват, но ги споделят, за да покажат какво не им харесва. И ако аз също не харесвах това, което правех, щеше да ме е срам. А мен не ме е срам. Няма от какво.

Очакваше ли такава истерия около книгата? Честно да ти кажа, аз не се сещам за друга такава опашка при представяне на книга…

Сега ще ти кажа как се случиха нещата. Издателството вярваше много в това, че ще има успешен продукт. Оставиха ме сам да напиша книгата. Справих се за 4 месеца. Пратих им я готова. Няма никаква редакторска намеса, освен чисто коректорска. И те напечатаха 5000 бройки около месец преди премиерата. Аз много се надявах да ги продадат, защото това са много книги, пък не исках те да се разочароват. И те ги пуснаха онлайн – от 24 януари до 4 февруари поръчките бяха над 6 000. И се поръчаха още 5000 бройки. За премиерата беше същото – надявах се да дойдат поне 100 души – аз изобщо нямах представа колко хора идват на тези премиери, не съм правил срещи с хора, които ме следят в Интернет. А пък да дадеш пари за нещо е различно от това да харесаш нещо във Фейсбук.  Дойдоха над 4000 души. Започнах час и нещо преди уреченото време да подписвам книги, защото се събраха много хора. Във всеки от десетте града, в които представях книгата, идваха около 1 000 души. Аз още не мога да го възприема, че толкова хора са проявили интерес. Като разбрах, че 100 души на премиера е много. Първите 6 000 поръчани книги ги подписах поименно за 5 дни. Отивах рано сутринта и си тръгвах вечерта. А това не всеки може да го направи. Едно е да искаш, друго е да можеш. На премиерите беше същото – подписвам цял ден, без да хапна, без да си почина. Като разбрах какви са тиражите на книги за миналата година и като ги сравних с моите, разбрах защо толкова шум се вдигна около книгата от всички в този бизнес.

Сега звезда ли си?

Аз до вчера имах 200 000 души в интернет, които гледат видеата ми. Аз не съм станал популярен сега. На мен това ми е естествено. Не го приемам като кой знае какво.

А възприемаш ли се като актьор?

Аз дори не знам колко са смешни видеата за всички. Аз си създавам всичко сам – сценария, изигравам го, монтирам го, пускам го. Аз едно нещо не мога да бъда. Не бих излязъл да говоря нещо, което някой ми е написал.

Кой е най-близкият ти човек?

Леля ми. Тя е на 77, тя е борден инженер на самолети, доста е напред технически и има достъп до нещата, които правя.  И е ок с тях.

Баща ти е починал преди няколко години. Мислиш ли, какво би казал за твоята популярност сега?

Не знам, не мисля за тези неща.

А за какво мислиш?

За следващите видеа, които трябва да направя?

На кого си фен ти?

На този Цветослав Цонев, Грейс Хелби….има доста хора, които гледам.

Какво правиш, когато не си в интернет?

Излизам с приятели, телефонът е удобен, мога отвсякъде да комуникирам.

Явно имаш силна самодисциплина – няма седмица, в която да не пускаш видео.

То не е самодисциплина. Аз искам да го направя, не го правя защото трябва.

Каква музика слушаш?

Най-вече алтернативен рок.

Какво те дразни?

Глупавите хора. Тези, които не мислят. Не мислят преди да направят или кажат нещо. Иначе всеки да прави каквото си иска. Не съм хейтър, въпреки,че някои от моите видеа се възприемат като хейтърски. А за мен са по-скоро смешни.

Кое е най-успешното ти видео?

Една поредица „Истината или се осмеляваш“. И един персонаж – момиче с руса коса. Някои се дразнят, че косата е тениска, ама на мен ми е смешно.

Какво ще стане, като спрат да те гледат. Като остарееш?

На 40 години няма да правя видеа за училище, защото ще бъде странно. Завършил съм Международни отношения, но няма да се занимавам с това. Искам да запиша реклама. В Дания може би. То е магистратура, така че, няма да се налага да съм постоянно там.  Обичам да пътувам, но не бих живял на друго място. Тук си ми харесва.

Ти май доста успешно се позиционираш засега и без да си учил реклама…

Това е разликата. Аз ставам сутрин и това е денят ми, а те – в рекламния бизнес, са го учили това нещо. Аз имам познания, които са от личен опит, а не от учебник.

Ходиш ли на кино?

Не много. Предпочитам сериали – „Скандал“, „Къща от карти“….

Кога се разочароваш от себе си? Не изглежда да е често…

Какво да се разочаровам, де да знам…

Наблюдаваш ли се отстрани?

Не, по- интересно ми е да наблюдавам другите хора. Сядам някъде и ги наблюдавам – жестовете им, за какво говорят… Може би хората в нашето общество прекалено много се взират в себе си и им е важно какво ще направят, как ще изглеждат…А като ги гледам, ми идват и идеи за видеа.

Най-големият комплимент, който си получавал?

Не знам, не отдавам значение на това.

Даваш ли си сметка, че след 10 години ще има хора на по 20 години, които ще са отраснали с тези видеа и с теб?

Още веднъж – мен не ме е срам, от това, което правя. Не разбирам защо някои хора обсъждаха, че 10-11 годишни деца си купуват книгата ми. Защо трябва възрастта да е критерии, че нещо е добро или не ?

Какъв ще бъдеш ти на 40 години?

Единственото нещо, което искам със сигурност, е да имам две деца.