Е.Дж.: Защо се татуираш?

Е.К.: Харесва ми. Като аксесоар ми е, част от мен е.

Е.Дж.: И аз имам татуировки.

Е.К.: Какво означават?

Е.Дж.: Важен спомен са, преодоляване на нещо. А ти play бутона на ръката защо го направи?

Е.К.: 200 000 фолоуъри като стигнах, тогава го направих.

Е.Дж.: Искал ли си да имаш предаване по телевизията?

Е.К.: В момента се опитвам да развия нещо. Не бих влязъл в предаване, измислено от друг. Не ми е интересно. А и имам дислексия, трудно ми е да разчитам повечето неща, които не съм писал аз. В училище по-скоро запомнях.

Е.Дж.: А с книгите как е?

Е.К.: С радио книгите ми е по-лесно. А ти винаги ли си искал да бъдеш учител?

Е.Дж.: В лексикона от 7-ми клас съм писал, че никога няма да стана учител. Получи се случайно, защото една от моите любими учителки на един купон – аз вече бях втори курс студент – ми каза, че заминава на специализация в Сорбоната и помоли аз да я заместя. Учениците бяха с 6 години по-малки от мен, а колегите ми бяха моите бивши учители. Научиха ме на много неща. Пък и аз съм много наблюдателен и съм ги гледал, докато съм бил ученик.

Е.К.: А ти бил ли си лош учител за някой?

Е.Дж.: Да, не съм съвършен.

Е.К.: А правиш ли нещо, за да се харесаш?

Е.Дж.: Не, аз не съм там, за да се харесвам. Аз съм там, за да свърша една работа – да ги науча на знания и на умения. Ако може да им е приятно, докато върша тази работа, това би било най-добре за всички. Това значи, че ще научат това, което трябва и което искат. Никога не съм се стремял да се харесам. Когато се получи, е супер.

Е.К.: И при мен се получава така. Но при мен е много смешно. Има тийнейджъри, които обаче са „прекалено готини“, за да гледат моите неща. В същото време гледат някакви американски ютюбъри и им се кефят, само защото са „по-яки“. Това са комплекси. Не можеш ли просто да гледаш, защото на теб ти харесва, не защото на някой друг му харесва?! Ти гледаш ли ютюбъри?

Е.Дж.: Започнах преди време.

Е.К.: Кои?

Е.Дж.: Започнах да гледам покрай един наш проект, който се казва РепорТийн – ученици се снимат в него. Супер яки са наградите. Измислят си кауза, показват я и казват какво ще направят за нея, ако имат 1000 лева. На 7 човека дадохме по 1000 лева. И така, аз преди това бях разбрал за теб, преди да излезе книгата ти. Беше ми интересно от какво и защо се вълнуват моите ученици. От тях, освен за теб, научих преди години и за System of a Down.

Е.К.: Преди това не ги беше чувал ли?

Е.Дж.: Преди това ги нямаше. Или поне не съм им обръщал внимание. Едни мои ученици, 2001-2002 година, ме отвориха на тях.

Е.К.: Чакай, ти на колко си започнал да преподаваш?

Е.Дж.: На 20, преди 14 години започнах да преподавам.