Е.К.: Роден съм тук, животът ми досега минава тук, срещам се с българи, имаме общи ценности…Е.Дж.: Кои са основните български ценности?
Е.К.: Езикът, първо и най-важно, ежедневните теми, които занимават всички…
Е.К.: Иска ми се младите хора да имат думата в решението на някои въпроси.
Е.К.: Да.
Е.К.: Опитът не е гаранция, че не можеш да свършиш нещо. А и всичко доказва, че опитът на по-старите не върви. Виж, че са постоянно едни и същи хора.
Е.К.: Няма да стане с едно щракване. Корупцията едва ли може да се премахне, въпросът е да не пречи толкова на общия път.
Е.К.: Не, аз не зная какво искам да ям довечера.
Е.К.: Ама не казвам, че взимам правилни решения. Аз ти казвам, че не съм чистил един месец, ти искаш да взимам решения за много хора (смеят се). Ето, много искам да имам деца, но много ме е страх от момента, в който трябва да отговарям за друг, освен за себе си.
Е.К.: Да споделям, да забавлявам хората. Не бих правил нещо, което на мен не ми носи удовлетворение.
Е.К.: Да. Не се занимавам с тъпаци и като ги срещам по различни причини, не се занимавам с тях, премълчавам си, дори да искам да им кажа нещо.
Е.К.: Не се почувствах щастлив от първата книга. Всички говореха за нея…
Е.К.: Честно, на мен ми писна да си гледам името два месеца навсякъде. Говореха за мен, само защото нямаха какво друго да правят. Те не произвеждат новини, журналистите. Повтаряха едно и също. Жалко е.
Е.К.: Аз не гледам новини по телевизията, защото всичко важно се появява във Фейсбук.
Е.К.: Тротоарът на моята улица. Преди беше зле, пренаредиха старите плочки, но ги прередиха по-зле, отколкото бяха. Сега около плочките, освен че са си старите, има и кал. Та, бих променил тротоара. Не бих искал нещата само да се „закърпват”.