Е.Дж.: Всъщност как започна с този бизнес с видеоклиповете, с влогърството? Сигурно много пъти са те питали, но ето – аз не зная и ми е интересно.

Е.К.: Бях на 15 и видях някакви хора, които си качват видеа в Youtube и ми беше интересно. И постепенно започнах да снимам и да качвам, говорех за нещо, което ми е било интересно. Първо на английски, после го направих и на български.

Е.Дж.: Кой ти е учителят по кино?

Е.К.: Аз съм си се учил.

Е.Дж.: А кино прави ли ти се?

Е.К.: Не. Всъщност засега не ми се прави. Аз и това, което правя сега, не съм си представял, че ще правя, така че човек никога не знае.

Е.Дж.: Преди малко спомена „ирония“. Ще ти разкажа една моя случка, защото аз също харесвам иронията. Това за мен е важно средство за общуване. Може би моите родители са ме научили на това. Винаги са се държали с ирония и с мен, и с нещата, които правя, и с гаджетата ми. Дори и с жена ми се държаха така първия път, но аз я бях предупредил. Майкъл Палин от „Монти Пайтън“, когато беше тук, имаше среща с него в кино „Люмиер“. Тогава аз станах и казах:  „Сър, вие сте напълно виновен за моята мизерия и социалното ми нищожество, защото формирахте сегашното ми чувство за хумор, което ми причинява много проблеми в общуването днес. Ще ви съдя!” Та, ако някой ме попита кой ми е учител по ирония и отношение към живота, ще кажа: ”Монти пайтън“. Това е моето световиждане – те са ми показали какво е да си ироничен, саркастичен, смешен.

Е.К.: Аз не съм имал такъв учител. И според мен има голямо значение ако искаш да си самостоятелен. Ако гледаш прекалено много някой, ти се превръщаш в него.

Е.Дж.: Е, не може ли човек просто да се повлияе? Да кажеш, че има момент или човек, който е променил светогледа ти?

Е.К.: Не, дори ако някой ми каже, че друг е променил живота му, бих се усъмнил колко е бил сигурен преди това този човек в себе си.

Е.Дж.: Ти чувствал ли си се несигурен някога?

Е.К.: Да, като влязох компютърна анимация, с рисуване и висша математика. Изобщо, странен е този избор, който трябва да направим на 17 и после цял живот да го работим това нещо. Но тогава роднините повлияха.  Какъв избор можем да направим на 17?

Е.Дж.: Кой е най-близкият ти човек?

Е.К.: Не е един. Определям близостта по това, което споделям с хората. Леля ми, да речем, ми е много близка.

Е.Дж.: На кого тогава би се обадил ако си в беда?

Е.К.: Май е важно не на кого ще се обадиш, а кой ще ти вдигне. (смеят се)

Е.Дж.: Представи си, че имаш право на едно телефонно обаждане…

Е.К.: Значи, ще помисля. Ако за това, което трябва да свърша, ми трябва кола, ще се обадя на човек с кола.

Е.Дж.: Добре, да влезнем в една жестоко странна хипотеза. Представи си, че има някакъв много голям заговор срещу много хора. Някой се опитва да овладее средствата за масова информация в държавата  и те арестуват заради нещата, които си казал в канала си. И ти казват, че имаш право на едно телефонно обаждане. Абе, 84-та си представи. Та, дори не знаеш дали това няма да е последното ти телефонно обаждане. 9.37 вечерта е.

Е.К.: Няма да звънна на леля, защото ще ми задава тъпи въпроси, пък и не чува. Ще звънна на някой приятел – по това време те са всички заедно. Обаче ако е през нощта, леля може и да ми вдигне, защото напоследък не спи през нощта – виждам, че ми лайква неща в Инстаграм към 2-3 през нощта. Тогава ще й звънна на нея.

Е.Дж.: За теб важно ли е кой те е лайкнал?

Е.К.: Ами, влизам от време на време в страницата си, за да видя кой ми е писал. Иначе имам и лична страница, но там имам много малко приятели.

Е.Дж.: На какво се дължи това желание на хората да се харесват във Фейсбук?

Е.К.: Това е като някакво валидиране на успешност.

Е.Дж.: Да, ама е пълно с 16-годишни кифли, които си правят селфита по бельо и имат хиляди харесвания.

Е.К.: Да, ама от друга страна има хора, които искат да видят това. Търсене – предлагане. Така се получава.

Е.Дж.: Колко неща правиш без мисълта за „like“?

Е.К.: Аз пускам всякакви простотии, не са ми важни лайковете.